Алтернативна наука

Заснеха жив мамут в Сибир!

2012-02-10T03:21:00.000-08:00

Чукотка. Мамут е бил заснет да пресича река в Сибир, съобщава сензационно британският таблоид „Сън“. За мамутите се знае, че са измрели още преди 4000 г.
В Сибир регулярно биват откривани останки от тях, но за пръв път става дума за жив мамут. Косматият гигант е бил заснет от руски инженер в Чукотка. Във видеото се вижда същество с очертанията на слон, с големи бивни и червеникава козина.
„Това е огромна територия, така че не е изключено изчезнал вид все пак да е оцелял“, коментира случката експертът по паранормалното Майкъл Коен.

Коментар: Интересно ми е как оцелява това животно в тези студове? Още повече, че мамутът е огромно животно, което се нуждае от много храна, а този район не предлага такива условия. Другото, което е съмнително, че винаги когато откриват нов вид, то се движи единично, а не в групи. А едно животно не е съвсем доказателство. Най-вероятно се касае за избягал слон, впоследствие подивял.

Не пипай тази книга!

2011-12-23T04:45:00.000-08:00

Заради взривоопасното си съдържание, вече две книги на Ян ван Хелсинг бяха забранени. Не минава и ден без хората да са предупреждавани за „опасния германски автор“.
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.

„Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец — да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца! Помислете още веднъж: Ние не само сме част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!!“

Ян ван Хелсинг

Тук можете да прочетете цялата книга:
http://chitanka.info/text/15396/0

Накъде върви светът?

2011-12-04T11:11:00.000-08:00

Приятели, нека да помислим. На тази планета живеят 6 милиарда души! Това са 6 милиарда интереса, които всеки ден се сблъскват помежду си. Като неутрони. Които пораждат какви ли не реакции. Като махнем душевно болни, престъпници, проститутки и наркомани, които са негативната страна на цивилизацията, остават няколко милиона нормални хора, население почти колкото по време на Римската империя. И тези няколко милиона реално застават на пътя ви. Някои с добри намерения, други - с не дотам. Не представляват заплаха за вас, но ви правят сянка. И ще ви искат пари. Под какъвто и да е предлог. Тези шибани, измислени, изкуствени пари, които всеки ден тровят живота ни! От щедрост някои влизат в затвора. Защото други ги топят за друго. На този свят си виновен до доказване на противното. Казват, че парите развалят характера. Така е. Само някои родовообщинни племена не се вълнуват от тях. Но темата не е за парите. А къде е твоето място под слънцето? Ето кое поражда егоизма. За да оцелееш. В луда надпревара да доказваш себе си. И други да използват качествата ти. Срещу заплащане, естествено. Но не е естествено, не е! Защото се превръщаш в стока. А както знаем, стоката има цена, но няма достойнство. Това е и целта - да ви обезличат и вие това го усещате с всеки изминал ден. Това ви комплексира. Смачква ви самочувствието. Поражда страхове у вас. И ви спъва да се развивате. Осъзнавате ли цялата тази лудост, приятели? Загубихме хармонията, тази детска радост да се смеем и да се радваме искрено на дребните неща в живота, загубихме способността да бъдем солидарни, съпричастни, да обичаме, да водим нормален приятелски разговор без задни мисли, разболяваме се от стрес... Загубихме човешкото в себе си.
Преди години четох една книга "Планетата на маймуните". За съжаление, тя се оказа пророческа книга, като гледам накъде върви светът..
Александър Филипов

Защо спорят учените?

2011-11-25T07:59:00.000-08:00

Забелязал съм, че повечето учени са заприличали на малки деца, които разглобяват дадена играчка, за да разучат всеки чарк поотделно। Така се създава тясната специализация, която обаче води до стесняване на своя хоризонт и свят. Един научен проблем може да се разреши, ако се подходи комплексно към него. Защото учените пренебегват факта, че в този свят всичко е взаимносвързано. Един пример - прочутия египетски Сфинкс. Ако археолозите дават една възраст на паметника, то геолозите, на базата на състава на скалата от която е изсечен паметника и ерозията по него, дават съвсем друга възраст, дори по-древна от тази на археолозите. Кои са прави? И едните и другите. Проблемът е, че не подхождат комплексно към този проблем, защото за възрастта на паметника са прави геолозите, докато археолозите пропускат факта, че тяхната възраст е в резултат на по-късни поправки по паметника. Мисля, че и в други области на науката е необходим този комплексен подход, за да се разрешат много научни проблеми. В нашия модерен век е нужно учените от различни сфери на науката да си подадат ръка, вместо да се впускат в излишни спорове, за да убеждават тяхната си теза.
Александър Филипов

Разкриване на тайната на живота

2011-11-23T10:08:00.000-08:00

Здрава наука е тази, която се стреми към Истината и оставя доказателствата да говорят сами. В този филм световно известни учени именно по пътя на доказателствата стигат до Истината, че светът е сътворен от разумен Създател. Посредством компютърна анимация ще проникнем във вътрешността на живата клетка, която със своя сложен и уникален механизъм сама ще ни разкрие, че е сътворена.

Кликнете тук, за да изгледате филмите:
Разкриване на тайната на живота

Пирамиды и то, что от нас скрывают!!!!!

2011-11-22T00:43:00.000-08:00

Ето кое обяснява защо климатът отпреди 6000 г. пр.н.е. и по времето на траките и римляните до началото на Средновековието е бил топъл - Северния полюс е бил...в Гренландия! Изгледайте този интересен филм:

Хора без мозък?

2011-11-05T02:32:00.000-07:00

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк। В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.

В началото на 20 век учените

бяха свикнали да приемат за най-умно съществото с най-голямо количество сиво вещество। Затова човекът като цар на природата е създанието с най-голям мозък спрямо размера на тялото. Оттук и изводът, че надареният с повече сиво вещество индивид превъзхожда по ум и съобразителност другите. Тази теория получи потвърждение, след като изследователите започнаха да замерват мозъка на знаменити хора. Оказа се, че ако при повечето хора теглото му е около 1,4 кг, то при много гении значително превишава тази норма.

Учените обаче се объркаха, когато откриха, че най-големият и тежък мозък (2850 г) принадлежи на пациент на психиатрическа болница, страдащ от идиотизъм। И обратно, немалко гениални хора пък се оказаха с доста лек мозък। Например мозъкът на Анатол Франс тежи едва 1017 грама, а на великия химик Юстус Либих - дори под кило।

По-късно стана ясно, че средното тегло на мозъка е различно за всяка нация. С най-тежък се оказаха монголците, докато японци и французи са накрая на класацията. Съвсем последни са австралийските аборигени, чийто мозък е около килограм.

В момента учените поддържат няколко теории.

Дълго време се считаше, че относителният интелект се определя от количеството мозъчни клетки (нейрони). Руският професор Петър Анохин обаче установи, че не количеството нейрони, а броят връзки между тях има значение. На същото мнение е испанското светило Сантяго Рамон-и-Кахал. Сега учените твърдят, че в мозъка на всеки човек има клетки, отговарящи за определени способности. Така един е талантлив музикант, друг - точен стрелец, трети - гениален физик. Доктор Брюс Милер от Калифорнийския университет обяви, че е успял да открие в мозъка "блок на гениалността" - особена зона, разположена в дясната половина. Според Милер, ако тази зона напълно "се отключи", то творческите способности ще се разгърнат до немислими висоти.
Ръководителят на лабораторията за развитие на нервната система в Руската академия на науките Сергей Савелиев твърди, че сред хората с голям мозък повечето са лентяи. "Работата на такъв сериозен механизъм като мозъка изисква голям разход на енергия. В покой мозъкът изразходва 9% от всичката енергия и 20% кислород, но ако човек се замисли за нещо сериозно, започва да поглъща до 25% от постъпилите хранителни вещества. Съответно организмът бързо се уморява и затова човек интуитивно се стреми към по-лек живот. Но ако притежателят на голям мозък може да се пребори с леността, той може да извърши подвизи. Причината е, че хората с повече сиво вещество притежават голяма способност за вариативност.
Опити с животни показват, че бозайници с "тежки" мозъци са по-устойчиви на стрес.
В крайна сметка се оказва, че след години щателно проучване на способностите и ролята на мозъка, функциите и възможностите му все още си остават мистерия.

Мичио Каку: За струнната теория, измеренията и Бог

2011-11-05T02:23:00.000-07:00

- Проф. Каку, следите отблизо експериментите в големия адронен колайдер на ЦЕРН. Защо те са важни?

- Защото ще ни позволят да се доближим, доколкото ни позволяват човешките възможности, до момента на сътворението. Ако сведем въпроса до това дали утре-вдругиден ще имаме по-бърз интернет или още по-качествен плазмен телевизор, отговорът е не. Но хората винаги са размишлявали върху произхода на Вселената, как е възникнала, какво точно е станало в момента на раждането й, какво е имало преди това. Тези въпроси имат не само научни, но и философски, религиозни и теологични аспекти. Приближавайки се до отговора, ние в някакъв смисъл разгадаваме божествения замисъл - какво му е било на Бог наум преди сътворението.

- Ако имахте възможност да го попитате, какъв точно въпрос щяхте да му зададете?

- Може би същия, който си е задавал и Айнщайн: уникална ли е Вселената, единствена ли е? Имал ли е Бог варианти, можел ли е да създаде вселена с други закони, различни от тези, които знаем, че я управляват, или законите са постоянни и неизменни. И много би ми се искало да чуя отговор като този, който дава струнната теория, върху която и аз работя. Според нея има само 1 възможна вселена, т.е. решението на задачата е само едно. Всъщност Бог не е имал избор.

- Ще ви помоля да обясните това, но първо ми кажете защо намесвате Бог? Защо сред учените (също и сред физиците) има немалко религиозни? Обяснението на света, което им дава науката, не им ли се струва задоволително?

- Според проучвания сред учените те имат доста различни мнения за Бог. Огромна част отказват да заемат твърда позиция. Изследователите са предимно агностици. Но около 30% от учените са искрено вярващи в бога такъв, какъвто е според религиозната традиция и митологията. Така че учените не са единни за Бог.

- Физиката или поне вашата струнна теория отговаря ли на въпроса какво се случва с биополето на човек след смъртта? И със съзнанието?

11c-Струнната теория е съвместима с квантовата механика. Квантовата механика е атомна физика. Според нея, когато умрем, атомите ни се разтварят и съзнанието изчезва. Обаче сред квантовите физици има спор за природата на съзнанието. И Айнщайн е бил в недоумение по този въпрос.

В квантовата механика нещата не съществуват в определено състояние, докато ги наблюдаваш - не знаеш дали един електрон се върти бързо, или бавно. Но наблюдението е функция на съзнанието. Затова съществува отдавнашен и непримирим спор между физиците дали пък наблюдението (т.е. съзнанието) не е това, което определя съществуването. Айнщайн казва "не". Но нобеловият лауреат Юджийн Вигнер, който помага за създаването на атомната бомба, казва "да". Този спор не само не затихва, но и като че ли се засилва - постоянно се организират конференции на тази тема. Така че въпросът остава открит.

- Защо е необходима теория на всичко?

- Защото нито една от сега съществуващите теории не може да отговори едновременно на всички важни въпроси във физиката. Теория на всичко би обединила в едно 4-те фундаментални теории за силите, които движат света.

За науката търсенето на теорията на всичко е като търсенето на светия Граал.

Но граала си го представете като едно-единствено уравнение, дълго само сантиметър и половина, което обобщава всички физични закони и с което, както Айнщайн казва, ще разгадаем божествения замисъл за света.

Имаме теорията за Големия взрив, която обяснява събитията след него, случили се в последните 13,7 милиарда години. Но тя се пропуква, що се отнася до самия момент на Големия взрив и не казва какво се е случило преди него. Имаме нужда от теория, която ни връща към Вселената преди Големия взрив. Теорията на Айнщайн казва, че нашата Вселена е нещо като мехур, който се разширява. Ние живеем на повърхността му. Но Айнщайн не ни казва откъде се е взел той. Смятаме, че разширението на този мехур се ускорява, т.е. Вселената се забързва, а не се забавя, както се предполагаше. Последните данни, които ни подават сателитите, показват, че изглежда, Вселената ще се разширява вечно. Предполага се, че мистериозното нещо, наречено тъмна енергия, прави така, че Вселената да се разширява много бързо. Тъмната материя пък е това, което я държи цяла и й пречи да се разпадне. Парадоксалното е, че без официално да сме открили тъмната материя, ние може би знаем за нея, защото тя ни влияе - има маса и гравитация. Но остава невидима за нас. Една от теориите казва, че е така, защото не взаимодейства със светлината и електромагнитните сили, понеже съществува в паралелна на нашата Вселена.

Т.е. тя е обикновена материя, но е в друго измерение. Според струнната теория пък тя е вибрация на струните, но в по-висока октава. Струнната теория обосновава и обяснява теоретично съществуването на тъмна материя. Надяваме се експериментите в колайдера да ни помогнат да проверим валидността на струнната теория.

- Теорията на всичко отговаря ли на някакви практически въпроси?

- Тя няма да се отрази на всекидневното ни битие, но може да повлияе философията ни за живота като цяло. И ще отговори на някои от най-дълбоките въпроси,които не са давали мира на учените поколения наред. Например съществуват ли други вселени? Има ли други измерения? Възможно ли е пътуването във времето? Възможни ли са портали във времето и пространството? Теорията на Айнщайн поставя тези въпроси, но не им дава определен отговор. Те са същностни и за струнната теория.

- Защо смятате, че тя е добър кандидат за теория на всичко?

stivan-hoking- Така смятаме не само ние, които работим върху струнните теории, но и немалко други физици, сред които и Стивън Хокинг. Особено що се отнася до последното превъплъщение на струнната теория - т.нар. мембранна теория. Според нея съществуват множество вселени. Представете си ги като сапунени мехури, които се реят и постоянно се раздуват.

Ние сме на повърхността на мехура.

Според струнната теория трябва да съществуват и други мехури, които могат да се сблъскват или да се разделят, пораждайки нови. Възможно е нашата Вселена да се е родила от такъв сблъсък или да е дъщерна на някой мехур, който се е разделил.

Космолозите вече не вярват в идеята за единствената Вселена, а в мегавселената от мехури. Нашата Вселена може да съществува сред океан от други вселени. Допреди 5 г. тази хипотеза се приемаше за екзотична, но вече на нея се гледа напълно сериозно.

- Кое точно в струнната теория я прави теория на всичко?

- Днес разполагаме с 2 големи теории - теорията на относителността, която е теория на много голямото като черните дупки и разширяващите се вселени. И теория на много малкото - това е квантовата механика. Двете теории никак не си пасват. Учените се опитват от 80 години да ги свържат в една обща, но се провалят. Днес единствената теория, която може да направи това, е струнната теория.

Известни са ни стотици субатомни частици, при експерименти в ядрените ускорители "излизат" все нови и нови. Но защо природата трябва да е толкова прекалено сложна? Айнщайн е смятал, че тя би трябвало да е проста, подредена, даже елегантна на фундаментално равнище. Според струнната теория субатомните частици са като музикални тонове, образувани от трептенето на струните на различни честоти. Ако се смени честотата, се променя и тонът. Така че физиката е наука за законите на хармонията на вибриращите струни. А Вселената е красивата симфония, която тези струни свирят. Тогава божественият замисъл, за който говори Айнщайн, е космическа музика.

Според струнната теория тя резонира през 11-измерно хиперпространство, защото 3-измерното не е достатъчно голямо да обедини всички сили, които движат Вселената. За да е такава, каквато е, тя трябва да е 11-измерна.

- Защо точно 11-измерна, а не 15- или 50-?

- Оказва се, че физичните закони не са стабилни в повече от 11 измерения. Има само 1 възможност за вселена. Ако се опиташ да я промениш в примерно 15-измерна, тя колабира обратно до 11 измерения. Така че според струнната теория Вселената е уникална, защото не може да е друга освен 11-измерна.

Трудно можем да си представим повече от 3 измерения, най-много 4, ако имаме предвид и времето. Ние сме като рибите, които живеят в своя двуизмерен свят и нямат представа, че над водата също има пространство. Но теорията ни казва, че други измерения съществуват.

- Възможно ли е пътуването във времето?

- Айнщайн допуска, че това е възможно през т.нар. червейни дупки, които са портали, свързващи настоящето и миналото. Но той не казва дали това е възможно или не, а оставя вратичка: дали червейните дупки са достатъчно стабилни, че да може да се мине през тях. Остава и парадоксът, ако се върнеш в миналото и убиеш родителите си, как тогава си могъл да се родиш и после да се върнеш в миналото? Според Айнщайн времето не е вектор, насочен от миналото към бъдещето, а е река, която криволичи и забързва или забавя своя ход. Според струнната теория тази река има водовъртежи и даже може да се разклони в 2 потока. Това са паралелни вселени и между двете реалности може да се прескача през портали във време-пространството. Така се разрешават парадоксите, свързани с пътуването във времето, и се обосновава възможността за пътуване във времето. Но има уловка. Енергията, необходима за него, е колосална. Става дума за енергия като на черна дупка или на свръхнова. Тя не е за нас. Много, много далече сме от такъв етап на развитие. Но може нашите далечни наследници да са в състояние да пътуват във времето.

- По програма СЕТИ пространството беше сканирано с години, но не беше засечен никакъв сигнал от извънземен живот. Сами ли сме във Вселената?

- Категоричен съм, че извънземен живот съществува. Само в нашата галактика поне половината звезди имат планетни системи, а всяка 1 от 200 звезди има планети, подобни на Земята. Това означава, че само в нашата галактика такива са около половин милиард. Това се потвърждава и от последните сателитни наблюдения. Но вероятно повечето форми на извънземен живот са микробни. И на Земята интелигентният живот е скорошно и рядко срещано явление. Но едва ли сме единствени интелигентни обитатели на Вселената.

- Защо Космосът мълчи?

- Ако сте мравка и недалече от вашия мравуняк започне строеж на магистрала, ще знаете ли как да влезете в контакт със строителите? Ще знаете ли на какви честоти са настроени радиостанциите им? Бидейки мравка, вероятно ще си мислите, че строителите си общуват по същия начин като вас, и даже, че и те са мравки, но по-едрички. И ще се чудите защо не ви обръщат внимание.

СЕТИ сканирали само на 100 светлинни години, т.е. само най-близкия до нас "съседен квартал". Освен това само на честоти, близки до тази на водорода. Едва напоследък се сканират и други. Трябва да търсим в много по-широк спектър. Другите цивилизации може да използват лазерни технологии, може да излъчват в целия спектър. Може да изпращат сигнала на парчета, които се сглобяват в крайната точка, за да избягнат изкривяването и отразяването на сигнала от големи обекти, които могат да се окажат на пътя му. Ако прехванем само едно парченце, то няма смисъл. Така че може да сме насред усилен галактически диалог, без да подозираме.

- Съществуването на разумни извънземни нивълнува заради вероятността да ни посетят.

- Нека помислим: вървите по пътека в гората и виждате мравешка колона. Спирате ли при мравките да им обяснявате, че можете да ги снабдите с ядрена енергия или космически кораби? Не постъпвате така, нали? Една много напреднала извънземна цивилизация просто няма защо да ни обръща внимание, не сме й интересни.

Някои изтъкват като аргумент против възможността за контакт огромните разстояния между звездите, които са такива, че правели пътуването безпредметно. Но те се хващат за това, че според специалната теория на относителността на Айнщайн пределната скорост е скоростта на светлината. Но ако минем отвъд нея в общата теория на относителността, скорост, по-голяма от тази на светлината, е възможна.

Ограниченията съвсем падат, ако пък отидем в квантовата теория или в единната теория на полето. Фундаменталната грешка на някои учени е в допускането, че извънземните цивилизации са само някакви си стотици години по-напреднали от нас, а не стотици хиляди или милиони години по-напреднали. Те съдят за тях по това, което ние, хората, можем да правим.

- Стивън Хокинг предупреди, че извънземните може да са враждебни. Ако са разрушили своята планета и са се превърнали в космически номади, които търсят друга заради ресурсите й, може да ни премахнат, за да не им се пречкаме.

- Аз съм на различно мнение. Има толкова много необитаеми планети, които биха могли да са източник на ресурси, за какво им е точно нашата? Едни напреднали извънземни, ако се интересуват от ресурсите на планетите, ще изберат някой ненаселен свят, за да си спестят проблеми. Ние обаче самонадеяно си мислим, че сме толкова велики, че те ТРЯБВА да пропътуват милиарди мили само за да ни уважат. Доста арогантно от наша страна.

- Мисли се за полет до Марс. Какви според вас са най-големите предизвикателства в такава мисия - технологични, физиологични, психологически?

- Пътуване до Марс е съвсем възможно от гледна точка на науката. Но проблемът е в цената. Разходите за такава мисия са колосални. За да изведеш в околоземна орбита нещо с тегло 1 паунд (около 450 грама), струва 10 хиляди долара. А до Марс цената е 1 милион долара на паунд. Това е теглото ви в диаманти. Така че първият проблем е как да намалим тази цена.

Проблем е и космическата радиация. За 1-2 години, колкото се предполага, че продължава полет до Марс, се получава огромно облъчване. Голямопредизвикателство е набавянето на вода на място, защото доставката й е изключително скъпа. А без нея няма живот. Водата е нужна и за направата на ракетно гориво за обратния път до Земята, като бъде разложена до водород и кислород. Мнозина смятат, че трябва да пратим астронавтите до Марс с еднопосочен билет и те на място сами да си произведат горивото за връщане. Не съм съгласен. Трябва да им гарантираме прибирането у дома. Но Марс е и много опасно място. По-малко от половината сонди, които пращаме, стигат успешно. А и там много от тях просто изчезват безследно.

Консултант на интервюто е проф. Лъчезар Филипов - ръководител на секция "Астрофизика на високите енергии" в Института за космически и слънчево-земни изследвания на БАН.

КОЙ Е ТОЙ

Мичио Каку е американец от японски произход. Той е професор по теоретична физика в Университета на Ню Йорк и гост професор в Принстън. Член е на Американското дружество на физиците. Един от авторите на Теорията на струнните полета (една от петте струнни теории). Той е сред тези, които работят върху създаването на теория на всичко - единна теория, която непротиворечиво да обединява четирите фундаментални природни сили: гравитационните, електромагнитните, силните и слабите ядрени взаимодействия.

Мичио Каку е известен футуролог и популяризатор на науката. За второто му помага безспорният талант простичко и интересно да обяснява и най-сложните научни концепции. Затова го сравняват с Карл Сейгън.

Проф. Каку е автор на няколко бестселъра, сред които "Физика на невъзможното" и "Паралелни светове", издадени и на български. Последната му книга, която излезе в САЩ преди дни - "Физика на бъдещето", е посветена на това как ще изглежда светът през 2100 г. За написването й Каку интервюира 300 световни учени измежду най-утвърдените в съответното поле на познанието.

Каку е автор на документалния сериал "Паралелни вселени", излъчен с огромен успех по ВВС. Някои критици го сравниха с "Космос" на Сейгън. Филми на Каку вървят по The History Channel, The Science Channel, The Discovery Channel. Той води радиопредавания за популярна наука и поддържа блог, в който всяка сряда отговаря на въпроси на своите фенове.

Проф. Каку се отзова мигновено на поканата на "24 часа" за интервю. Уговорката беше за 10 минути разговор, той обаче се проточи над половин час. Професорът беше искрено заинтригуван от това, че книгите му са познати и в България и че има фенове и у нас.
До 100 г. владеем земетресенията

Два дни след началото на инцидента в японската ядрена електроцентрала "Фукушима" в личния си блог Мичио Каку предупреди: "Нагазваме в абсолютно непозната територия. Обливането на реакторите с морска вода не води към положителна развръзка, а само отлага кардиналните решения. По-добре да постъпим като руснаците с Чернобилската АЕЦ и

“Фукушима” спешно да бъде погребана в бетонен саркофаг, написа той.

Пред "24 часа" Каку направи някои прогнози за бъдещето. Според него до 100 г. можем да се превърнем в т.нар. цивилизация от първи тип - планетарна цивилизация, която контролира и използва планетарната енергия, управлява климата, вулканите и земетресенията.

"Обаче точно сега е опасният момент за човечеството - имаме всякакви оръжия, а не сме надживели агресията на дивачеството. Лесно можем да се докараме до планетарно самоубийство. Възможно е цивилизации като нашата да са много, но повечето да не доживяват да се развият, защото се самоунищожават. Така високоразвитите стават по-скоро изключение", казва той.

Каку смята, че до края на века е възможно да разполагаме с програмируема материя.

"Като се промени електрическият товар на атомите, те се преподреждат. Ако атомите бъдат заменени с чипове с техните размери, може да им бъде заложено как да се подредят, за да се създаде точно определено нещо. Корпорацията "Интел" инвестира сериозно в проучвания на програмируема материя чрез промяна на товара на атомите и пренареждането им.

Мощността на компютрите ще продължи да се удвоява на всеки 18 месеца, но само през следващите 10 г. Чиповете стават все по- миниатюрни и мощни, но генерират толкова много топлина, че силицият се стопява, защото е нестабилен на молекулно ниво. Затова трябва да бъде заменен. Ще се върви към разработването на молекулярни, протеинови, ДНК компютри, въобще архитектурата ще е много различна в бъдеще", обяснява професорът.

Възможно ли е да се създаде изкуствен интелект и кога?

"Прогнозите варират от след 20 г. до няколко хиляди години напред. Някои учени казват никога. Според мен до края на века ще можем да произведем компютър, умен колкото маймуна.

Точно тогава той ще стане потенциално опасен за хората, защото маймуните са способни да си правят планове. Но ако му се инсталира нужният чип, компютърът може да бъде обезвреден.

В сравнение с него сегашните компютри са тъпи като насекоми. Не е правилно компютърът да бъде сравняван с човешкия мозък. Мозъкът няма софтуер, няма главен процесор. Той е самообучаваща се машина, основана на мрежата от неврони, и се променя на структурно равнище всеки път, когато научаваме или забравяме нещо. Компютърът не се променя на хардуерно равнище. Днес е толкова глупав, колкото е бил и вчера. Той не научава", казва проф. Каку.

Източник: 24 часа

Формата на земята е гравитационен картоф

2011-10-15T10:34:00.000-07:00

На пръв поглед прилича на огромен цветен картоф, носещ се в космоса.

В действителност това е създадена от компютър форма, изобразяваща как би изглеждала планетата, ако формата й се промени така, че във всяка точка да има една и съща гравитация.

Може да звучи объркващо, но ако на този доста крив "геоид" пуснете едно топче, то няма да помръдне, защото - образно казано - за него няма "нагоре" и "надолу". Това е и формата, която би приела водата в световния океан, ако нямаше течения, ветрове и вълни.

За целта са използвани данните, събирани от пролетта на 2009г. насам от най-ниско летящият научен спътник - Изследовател на гравитацията и циркулацията в океаните (Gravity and Ocean Circulation Explorer или Goce). Проектът е на Европейската космическа агенция (ESA).

Гравитацията на Земята не е еднаква навсякъде и с цветовете се обозначава тази разлика - жълтото е силно, а синьото е слабо земно привличане. Понеже става дума за нищожни отклонения, за по-добър визуален ефект разликите в изображението са подсилени 10 000 пъти.

Според учените земната гравитация се влияе от различни промени в структурата и топографията на планетата. Известно е, че тя не е идеална сфера и е малко по-изпъкнала около екватора, поради което гравитацията там е малко по-слаба от тази на полюсите. Но въздействие оказват още фактори като газови полета, натрупвания на минерали, скални формации, както и от случващото се под земната кора.

Според Би Би Си информацията от Goce може да помогне да се разбере по-добре вулканичната и земетръсната активност, както и механизмите и ролята на океанските течения. Земетресението в Япония от 11 март би трябвало да е засечено като огромно преместване на тектонични плочи със съответни последици за гравитационната картина в този район.

Ключовият апарат за този проект е изведеният в орбита през март 2009г. спътник. Той е с дължина 5 метра и се движи на височина от малко над 250 километра, което го прави най-ниско летящият научен космически апарат. Понеже той "се отърква" в най-горните слоеве на атмосферата, се налага коригиране на орбитата му с йонен двигател.

Ръководителят на проекта Андреа Алазио го нарича "ферарито на космическите апарати". Спътникът е снабден с изключително прецизна апаратура за измерване на земното притегляне и има гориво да работи до края на 2014г., но програмата е финансово разчетена до 2012г.

"Преди 10 години Goce беше просто научна фантастика. Това беше едно от най-големите технологични предизвикателства, с които сме се справяли в Европейската космическа агенция. Апаратурата му засича разлики в гравитацията, равняващи се на 1 на 10 трилиона - мярка, която е отвъд това, което можем да осмислим във всекидневния си опит", обяснява д-р Фолкер Лийбиг.

За моделирането на представения в четвъртък геоид са използвани данни, събирани 6 месеца. Наесен ще се появи още едно още по-прецизно изображение.

Отсега обаче учените казват, че получават съвсем нова информация за райони като Югоизточна Азия, Андите и Антарктида.

Друго важно нещо, което те се надяват да постигнат, е създаването на универсална система за определяне на височините. В момента се използва тази за надморското равнище, но в действителност има разлики в самата отправна точка - морското ниво е различно в Ню Йорк, Сидни или Шанхай.

Каква е истината за произхода на човечеството?

2011-08-04T02:58:00.000-07:00

Видеото е заснето през 1976 година в Папуа, Нова Гвинея.Това е племе което никога не е виждало човек с бял цвят на кожата, не познават компютрите, дискотеките или пък храненето с лъжица. Този филм е много показателен, че хора от родовообщинен строй има и в нашия модерен век. Тъй като много археолози са предполагали, че човекът е започнал своето развитие оттам,в същото време има много археологически свидетелства за високоразвити цивилизации отпреди 10 000 години. При всички случаи контактите между примитивните и високоразвитите хора трябва да са били същите, както днес! А това вече пренаписва историята на човечеството.
За повече информация, препоръчвам книгата на Ердоган Ерчиван " В търсене произхода на човечеството", изд. Дилок 2006, стр. 70 статията "Божественият шок".

Преобърнала ли се е Южна Америка?

2011-08-02T10:35:00.000-07:00

В Южна Америка преди около 12 000 години измрял куверониусът, животно с хобот, а през XI хилядолетие таксодонът, животно сходно с хипопотама. Периодите на измиране на двата животински вида са много близки и вероятно се дължат на едно и също събитие. Съвпадението по време с внезапната секундна смърт на мамутите преди няколко хиляди години се набива в очи. През същия период измрели обаче и други животински видове като огромния ленивец, вид тигър, гигантския броненосец и конете в Америка. Дори и Дарвин за свое учудване констатирал, че намерените в почвата на Южна Америка миди били от същото време като измрелите видове. По същото време в Европа изчезнали например големия ирландски елен и зубърът, както и в Югоизточна Азия – много видове слонове и носорози.

Смайващото в находките на кувирониуса и и таксодона в Южна Америка е местонахождението им – Тиахуанако на южния бряг на езерото Титикака. Развалините на града се намират на 4000 м височина. Кои животни, сродни със слона и хипопотама, живеят на височини, разположени с 2000 – 3000 метра над обичайното им жизнено пространство? Нито един от познатите ни видове. Дали животните са избягали толкова нависоко от потопа? Едва ли, защото водата придошла много бързо. Дали труповете им са отнесени там от вълните? Срещу подобно предположение говори вида на находките. Странни са и останките от морски произход на такава височина. Може би някога западният бряг на Южна Америка бил повдигнат? Във всеки случай по продължение на крайбрежните скали на Кордилерите се точи тебеширено – бяла ивица. Още ученият пътешественик Александър Хумболдт (1799 – 1804 г.) открил и описал древни брегови ивици на височина 2500 до 3000 метра.

Но какво е предизвикало могъщото повдигане на западния бряг на Южна Америка? Дали Андите са пораснали постепенно под притискащия ефект на сблъскващите се в Тихи океан континентални плочи или целия цокъл на сушата се преобърнал около ос на центъра на тежестта? Предполага се, че е имало преобръщане на Южна Америка около ос от Панама до Баия. Ако тази хоризонтална ос съществува, североизточния бряг трябва да е потънал. С един поглед към картата на морските дълбочини откриваме пред брега леко спадащ към морето цокъл, който едва далеч в Атлантика се спуска стръмно, на практика отвесно на няколко хиляди метра дълбочина. Областите на устията на Амазонка и Рио Пара по-рано били много по-далеч от днешния бряг и днес се намират под морското равнище.

Може би Южна Америка се преобърнала около оста, така че югозападната страна силно се повдигнала, а североизточната съответно била натисната надолу. Каква била причината за процеса? Един или няколко астероидни удара по време на Потопа.

В тази област на Северния Атлантик има много разкъсани съединителни линии по дъното, разтворили се по време на потопния импакт. От разкъсванията на дъното се изсипала течна магма и била изхвърлена във въздуха от изпаряващата се морска вода и ерупциите. Останките от изхвърлените нагоре маси образували могъщия льосов пояс, който преминава през цяла Европа и Азия, но може да се наблюдава и в Южна Америка. Същевременно по изостатични причини потънали краищата на съседните цокли на сушата, тъй като те плуват в жилаво магмено легло. Но щом североизточният бряг на Южна Америка потъвал, то югозападният й край по статични причини трябвало да се повдигне. По тази причина измрелите сухоземни животни, морските миди и град Тиахуанако, както и цялата прастара брегова линия внезапно се оказали на височина до 4000 м.

Ако континенталната плоча на Южна Америка се изместила и причината е в потъването на атлантическото дъно, би трябвало да се намерят съответни признаци и по други съседни големи плочи. Доказателствата се откриват по дългите подводни канали на устията на реките. Това се обяснява с различни нагледни примери – сходното на фиорд устие на река Конго в Западна Африка, продължава над 100 км под морската повърхност, до дълбочина от 800 м. Западният бряг съответно трябва да е хлътнал надолу. Северноамериканското крайбрежие също създава впечатление за потънал бряг. Река Хъдзън показва високо 800 м устие под водата, което свършва на 2000 м дълбочина. И на европейската континентална плоча бе открито спадане под морската повърхност с 2500 м до нос Бретон.

Днешното дълбоко разположение на континенталните шелфове в Северния Атлантик доказва попадението на едно много голямо небесно тяло в областта и опустошителните последици от Потопа. Освен това чрез описаните процеси континенталните плочи на Европа и Африка от едната страна и на Америка от другата, внезапно били раздалечени още повече.

Процесът не продължил милиони години, както предполага теорията за континенталния дрейф на Алфред Вегенер, а в по-голямата си част станало преди, по време и след Потопа. Сценарият не изключва и постоянните малки придвижвания на континенталните шелфове.

"Пернато влечуго" поставя под въпрос теорията на Дарвин

2011-08-01T05:39:00.000-07:00

Неголяма вкаменелост, открита в Китай, затвърди съмненията в достоверността на научната теория за произхода на птиците.

През последните 150 години изследователите подкрепяха твърденията, че изчезналото животно, наречено археоптерикс, е било най-древната птица и е било резултат на мощен еволюционен скок от своите предци - динозаврите।Новите открития обаче разкриха родството на археоптерикса с по-ранни пернати динозаври и показаха, че той не е толкова значимо звено в еволюцията, колкото по-рано смятаха палеонтолозите, предаде Би Би Си।Китайски учени стигнаха до своите изводи при изследване на наскоро открити вкаменелости на пернат динозавър с размерите на кокошка.

Техният труд е публикуван в списание „Нейчър”.

Откриха втора луна на Земята

2011-06-08T13:40:00.000-07:00

Край Земята беше открит нов естествен спътник, който се движи по нейната орбита, съобщиха британски медии। Те се позовават на изследване, извършено от ирландски астрономи. Чрез използване на работещия в инфрачервения спектър космически телескоп WISE учените установили, че на разстояние 19 милиона км от Земята по нейната орбита лети голям астероид с диаметър около 400 км. Астероидът е получил обозначението 2010 SO16. Според учените, той е станал спътник на Земята преди 250 хиляди години. Астрономите твърдят, че е възможно астероидът да се е образувал преди 4 милиона и 400 хиляди години, когато в резултат на катастрофален сблъсък на неизвестно небесно тяло с нашата планета се е появила и Луната।

Моето мнение е, че този астероид по-скоро е дошъл от астероидния пояс намиращ се между Марс и Юпитер и прихванат от земната гравитация.

Велики учени вярващи в Бог

2011-02-23T01:01:00.000-08:00

2010-12-26T10:52:00.000-08:00

"Не обичам тесните специалисти. Според мен специализирането е равнозначно на стесняване на своя хоризонт и свят."
Клод Дебюси ( френски композитор)

Нашите създатели - Нибиру и Анунаки?

2010-12-21T13:02:00.000-08:00

Предполага се че в нашата Слънчева система има още една планета, която преминава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12 планета, като се включва Слънцето и Луната. Обитателите и от нея са посетили Земята още преди 500 000 години и генетически са създали човека и повечето от нещата описани в Библията. Планетата наричана Нибиру, е населена от интелигентни същества, които могат да пътуват между тяхната и нашата планета. Те са създали Homo Sapiens. Ние приличаме на тях, а те са Ануннаките. В генезисът на Библията се споменава за Нефилим – „синовете на боговете, които се оженили за дъщерите на човека в дните преди Потопа”. Нефилим обикновено се използва в смисъл на „гигант” и се споменава в почти всички предания за дните в „които е имало гиганти на Земята”. Но специалисти, въз основа на най- древните писмени източници стигнаха до извода, че думата Нефилим – „синовете на боговете”, означава дословно- „тези които са дошли на Земята от небесата”. Те са създали и най- древната култура на Земята, тази на Шумерите. Имено те са живеят на тази мистериозна 12 планета.

За тях се споменава в намерените 2000 глинени таблици от древната страна от района на Персийският залив, която е съществувала преди повече от 6000 години. В един фрагмент които е в музей в Германия, се споменава, че Земята е седмата планета от Плутон. Но този документ е поне на 4000 години по – рано преди модерната астрономия да открие Плутон като планета от нашата система! По какъв начин древната раса е знаела за този факт? Обяснението е само едно – хората не са дошли от Земята, а от Нибиру, 12 планета от нашата Слънчева система, която някои учени наричат планетата Х и която се намира някъде зад Плутон. Тя за разлика от другите планети от нашата Слънчева система, има елипсовидна орбита в посока на часовниковата стрелка, а не обратно. От сблъсък между Нибиру – по шумерски Мардук, с друга планета- Малдек или Тимат, се е появила Земята. Мардук, която е била огромно планетно тяло, е ударила Малдек, разбивайки половината от нея на парчета. Едно от тях е станало Луната, а другите са оформили астероидният пояс. Другата половина от планетата е преминала на нова орбита. Това е Земята. Орбитата на Нибиру минава през нашата Слънчева система на всеки 3600 години, които се равнява на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите. Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества, наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразявана с кръст, което означава „планета на пресичането”.

Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става въпрос за Юпитер. Но в най – древните източници- глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по- близо да Марс, друг път по – близо до Юпитер, но която не е нито Марс, нито Юпитер. С появата на тезата за 12- та планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамският епос за творението, върху които базират първите глави на „Генезиса”. И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започна ли са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото , където днес е границата между Ирак и Иран и са живеели в идеалистическо общество, като малко колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашето ДНК. Те създали човека – Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната- човек Homo Erectus. Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун, и са ги описвали най- подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания па математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: „Всичко което знаем ни бе казано от Ануннаки”. Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, която бе открита едва през 1930 година (за който шумерите са знаели преди 6000 години). Най- вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава това е планетата, която астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.

Ако съществува Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по- напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру. Именно те са дали на древните Шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и „подаръци за боговете” под формата на храна, минерали и покорство. Поради това Нибируанците не са работели физически на Земята. Обикновено те са приемали формата на хора- птици, хора- риби, хора- лъвове за да накарат хората да им се прекланят. На всеки 3600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и сегашни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса на хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери (боговете). Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящият апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.

Вероятно най убедителни доказателства за съществуването на Ануннаки е Лицето на Марс(лицето от района на Сидония), както и пирамидите около него. Какво е това? Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричните съотношение Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди доказа, че те са служели като ориентири за кацане на Нибируанците след като са влезни от външният Космос. Което значи, че пирамидите не са построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса показват, че той е по- стар с около 2000 години от колкото се предполагаше досега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества, използващи и до днес технология. Космодрума на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега- Южен Ирак. Да не забравяме, че за древните хора „боговете” са били „безсмъртни”. Но и това има своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 365дни(1 година), а Нибиру за 3600 години, заради което те наистина са безсмъртни спрямо нас. Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново приближи до Земята? Дали ще решат да ни дадат повече знания или ще реша, че сме се провалили и като при Великият потоп ще се опитат д се отърват от нас?

Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек(7600години), Нибиру се движела на по орбита 6 пъти по- далеч от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не може да се види от Земята. Легендата за „Космическата битка на Нибиру” сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:
- на 16 март 1999 година американската НАСА на 30- та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земният произход на Луната, след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;
- телескопът Хабъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване те бяха 9) с високи елиптически и ретроградни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в съседните слънчеви системи, въпреки че се считат за изключение в нашата система;
- откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;
- защо има странно гравитационно поле Уран, Нептун и Плутон, което показва че зад тях има друго тяло, с големи размери.

Дали Планетата Х е мит или факт? В своя статия Алън Алфорд ( автор на книгата „Историята на Планетата Х) пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитата на външните планети, предимно Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голяма планетно тяло във външната слънчева система. На основата на математическите изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуването на тази планета, че я нарекоха Планетата Х. На 17 юни 1982 г. в научна съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуването на „някакъв странен обект” зад външните планети на слънчевата система. В научните теории се предполага че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като е „тъмна” звезда. На 31 декември 1983 г. Washington Post публикува голяма статия под заглавие: „Открито е мистериозно небесно тяло”. В нея се споменава, че инфрачервеният сателит е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда от Земята: „Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близо до Земята, би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескоп на орбита. Всичко което можем да кажем е че не знаем какво е това”.

Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството когато тя отново се приближи до земята? И кога ще се случи това? Може само да се предполага, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по- далечна от нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998 и 1999 г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научни данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и манипулира. Не е тайна, че НАСА наредила всички” разтърсващи Земята данни”, като преминаването на астероиди и комети в опасна близост с Земята да минават най- напред през нея. Последният скандал беше когато се разбра, че НАСА не пуснала данните от март 1998 г. „за един астероид” които би могъл да удари Земята. Предполага се че тази планета е с орбита в обратна посока на всички 9 известни до сега планети. Това още една от тезите която може да се прибавят към „аномалиите” открити за съществуването на Нибиру- Мардук. Както се казва в древния текст „Енума елиш” планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своя орбита по часовниковата стрелка, поради което Земята е била разтърсена от изключително мощна външна сила”. Вероятно именно Нибиру, след като е била заловена в орбита около Слънцето, е причинила Потопа преди 13 000 г. е дестабилизирала ледниковите шапки на Земята. Шумерските ръкописи твърдят, че Потопът е бил причинен от Нибиру, че неиното въздействие е било толкова силно, че Земята се е тресла „из основи”. Дали може научно да се докаже, че Нибиру е причинила потопа като е издигнала морските води чак над Андите и Арарат, където Ной е заседнал. Научните наблюдения показват, че комбинираното гравитационно въздействие върху Земята да се изтегли на една страна водата от всички океани, така че да се получи огромна изпъкналост, изразяваща се в гигантски по своите размери вълни.

Библейското описание на Потопа твърди, че „морските долини останаха непокрити и основите на Земята лежаха празни”.
Орбитата на Нибиру според нейният изследовател Зекария Сичин, достига най- близката точка на Земята, когато премине на разстояние 166 милиона мили край астероида „Белт”. При такава отдалеченост тя би трябвало да е видима от Земята, както се потвърждава от текста на Шумерите, описващ посещението на Ану и Анту на Земята. Но дали това е било достатъчно да се предизвика потоп? Едва ли. Тогава не е ли възможно Нибиру да е била притисната по- близо до Земята? Един древен месопотамски текст наистина описва подреждането на планетите, които някога може да са довели Нибиру в прекалена близост до Венера и Земята. Текстът твърди, че 7- те „външни планети” – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Нибиру са щурмували „небесната преграда”, която ги е разделяла от 4- те вътрешни планети- Слънцето, Меркурий, Венера и Луната. В резултат на това Ищар (Венера) направила опит да се превърне в „царица на небесата”, а Син (Луната) била насилствено пленена”.

Налице се и тези, които подсказват, че Нибиру понякога извършва преминаване до Земята и Венера, много по- близо от 166 милиона мили. Ако Нибиру е преминала на еднакво разстояние от двете планети, тогава тя се е доближила до Земята на 12,5 милиона мили, достатъчно близо за планета три пъти по- голяма от Земята да предизвика драматични катастрофи. Как е бил отпушен потопа? Повечето разработки приемат, че той е бил една вълна и заради това са търсели причина в самата Земя. Според една теория антарктическата ледена покривка периодически се е плъзгала към морето. Друга теория отразява библейското обяснение: „Всички извори от най- голяма дълбочина изригнаха нагоре”. Но ако потърсим външни причини за Потопа ще се появи по- приемлива теория. Преминаването на Нибиру в близост до Земята би могло да причини сериозно тектонично разместване на пластовете, както и вулканичната дейност, придружаваща Потопа, разтопяване или приплъзване на ледената покривка и океанско изригване. Колкото до самият Потоп земните води вероятно са били издърпани от едната страна на Земята чрез гравитационно притегляне, причинило страхотно покачване на нивото и към Нибиру докато е преминавала покрай Земята. След като Нибиру е отминала, водите с бясна скорост са се прибрали обратно към Земята. Магнитното поле на Земята също е било повлияно. През 1972 г. шведски учени стигнаха до извода, че обръщането на магнитното земно поле е станало преди 12 400 години.

Една близка среща с Нибиру е имало и огромно въздействие за Венера. Тя е спряла изцяло въртенето на Венера и после я е накарала бавно да се върти около оста си в обратна посока, т.е. по посока на часовниковата стрелка за необичайните 243 дни за една завъртане около собствената си ос. И „Енума Елиш” потвърждава, че Нибиру-Мардок е имала посока на въртене по посока на часовниковата стрелка, обратно на другите планети. Ацтеките например са запазили древна легенда, в която Венера била наричана „звездата която пуши” . Това вероятно се базира върху показания от времето на Потопа. Ако е така Венера може да е загубила своята атмосфера при срещата си с Нибиру и я е възстановила през последните 13 000 години. Виждана ли е Нибиру след Потопа? Вероятно да, тъй като описанията на тази планета се срещат в летописите на шумерската цивилизация, която е възникнала преди около 6000 години. Шумерите, както отбелязахме, наричали Нибиру „Планета на пресичането”. Защото според „Енума Елиш” Нибиру била орисана винаги да се връща към мястото на „небесната битка”, където била пресякла пътя на Тиават, поради което била наречена „планетата на пресичането”. Според най- ранните пиктографски системи Нибиру е била представяна чрез знака на кръст. Религиозната същност на кръста, свещена както за будизма така и за християнството, по този начин дължи произхода си на събитието създало Земята.

Шумерският текст твърди, че главният бог Ану, който е живял на Нибиру, е правил посещения на Земята, придружен от своята съпруга Анту. Сичин предполага, че такова посещение се е случило преди четвъртото хилядолетие преди Христа, когато боговете решили да предадат цивилизацията на човечеството: „На седемнадесетият ден от тяхното посрещане бил даден прием в чест на Ану и Анту в град Урук. Накрая боговете Ану и Анту преминали през прекрасна процесия до техните „златни олтари за ноща”. На сутринта ги придружили до свещеният кей, мястото на кораба на Ану, където се е състояла церемонията по изпращането им”. Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това и от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най- висшият авторитет на човешката власт на Земята. Месопотамските текстове описват Нибиру като „наблюдател” на планетите с орбита, която е била по- възвишена и по- голяма от останалите планети.

Тези описания показват най- необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си есктремум, а в другия е извън Плутон- орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава толкова странна орбита? Колко е дълга орбитата на Нибиру и защо все още тя не е видяна в наши време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, „Върховен владетел”, асоциация с най- висшето божество Ану. Но терминът означава числото „3600”, изобразено като един огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на „завършен цикъл”. Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3600 земни години, заради което напоследък тя не е била виждана. Дали независимо от асоциаците за Нибиру с главният бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била „домът на боговете”. Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12- те апостоли в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото 12 не е изключено корените му да се търсят в царството на „на боговете” или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият брои на небесните тела да 12(като се включват Слънцето и Луната). Според шумерите, съветът на боговете който взима важните решения, също се е състоял от 12 по- старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от 12 съзвездия, което разцепва процесионния цикъл на Земята на 12 периода, по 2160 години всеки.

Приемливо потвърждение, че Нибилу е била „странта на боговете”, които са дошли на Земята маже да е числото 7. То, както и числото 12, е било важно за тях, а от там и за човечеството. Не само с библейските 7 дни на сътворението на света, със 7-те печата, 7-те златни светлинки, 7- те ангела и др. Така не само в християнството, корана и „Книгата Енох” описват пътешествия през 7- те небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят 7 пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели 7- те чудеса на света, 7- те смъртни гряха и т.н. Божественото наследство на „7” се открива и при неизясненият произход на 7- те дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са 7-те глинени плочки, върху които е написана шумерската „Енума Елиш”. Но какъв е началният произход на числото 7? Зекария Ситчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането но 12-те „бога” с 12-те планети, той се заинтересувал за непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като върховен бог на Земята и владетел на „7”. Това подсказала идеята, че Земята е 7- та планета, срещната от боговете, когато те пристигнали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои от вън навътре.
Такова пътешествие на „боговете” до Земята е било увековечено и от вавилонският ритуал „шествието на Мардок”, давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардок, в чест на техният бог.

Трябва да признаем, че е неприемливо да си представим, че тези богове са еволюирали на Нибиру . Природните условия там вероятно би могли да са много по- различни от тези на Земята, но те въпреки това чудесно са се адаптирали към условията на Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в наша или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система, и върнали се пак тук. Периодичните катаклизмитични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993 г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите, са присъствали на Земята от стотици хиляди години. Древните шумерски текстове биха били от голяма полза за разрешаването на въпроса: Как е възникнал човека, и какъв е неговият произход........

„EНУМА ЕЛИШ”

Изследването за Нибиру започва с изключителен източник - 4000-годишен вавилонски текст, познат като “Енума Елиш”. През 1876 г. Джордж Смит от Британския музей публикувал своя превод на свещения вавилонски епос, събиран парче по парче от счупени глинени плочки. Смит вече бил предизвикал сензационни заглавия в световния печат със свой предишен превод на текст за Потопа, който бил подобен на библейската притча. “Енума Елиш” предизвикала същата сензация, защото тя представя мит за сътворението, който бил далеч по-подробен от краткото библейско описание в Битие 1.

Въпреки това “Енума Елиш” в продължение на следващото столетие била пренебрегната като мит - въображаемо описание на космическа битка на доброто против злото, - а вавилонският новогодишен ритуал, който се развил около това събитие, по подобен начин бил считан за безсмислено суеверие.

За невъоръженото око “Енума Елиш” е приказка за битки между един бог и друг, героят на която е Мардук, главното божество на вавилонците. Образованият учен все пак си дава сметка, че вавилонците били наследници на шумерската култура и че огромното множество вавилонски митове са политизирани версии на шумерските оригинали. Ключовият въпрос е такъв: “Ако самият нешумерски ритуал и политически аспекти бъдат отстранени от “Енума Елиш”, дали наистина сказанието представлява по-ранен шумерски документ с валидна научна стойност?”.

През 1976 г. Зекария Сичин предложи удивително, но все още неотхвърлено твърдение, че “Енума Елиш” е космически епос, старателно описващ образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години. Сичин, експерт по езиците на Близкия изток, си дал сметка, че описанието на “богове” всъщност са описания на “планети”, че “ветрове” би могло да се прочете като “сателити” и че ролята на Мардук е сходна с тази на планета, позната на шумерите като Нибиру.

Вавилонската епическа поема започва така: “Енума елиш ла набу шамашу” - “Когато във висините небето не бе наименувано”. После се изброяват “боговете”, които са родени от АП.СУ (Слънцето), с описание, което съвпада с планетите от Слънчевата система с удивителни подробности. Тогава “в сърцето на дълбините” един нов и по-силен бог, наречен Мардук, бил създаден: “Неговите членове били перфектни, извън всякакво сравнение…неподходящ за разбиране, труден за усещане. Четири били неговите очи, четири били неговите уши; когато движел устните си, огън излизал навън… Той бил най-възвишен измежду “боговете”, учудващ бил неговият ръст; съставните му части били огромни, той бил изключително висок. “

Мардук е преведен от Ситчин като скитаща планета, напъхана в Слънчевата система от неизвестно космическо явление, вероятно изхвърлена от подобно нестабилна слънчево-планетарна система. Неговият път първо край Нептун, после Уран, показва движение по посока на часовниковата стрелка, обратно на въртенето на останалите планети от Слънчевата система. Комбинираният гравитационен ефект на останалите планети отпратил Мардук в сърцевината на новосформираната Слънчева система - към сблъсък с водниста планета, наречена Тиамат : ”Тиамат и Мардук, най-мъдри от боговете, напредваха един към друг; те се притиснаха в единоборство; те стигнаха до битка.”

Въоръжен с пламтящ огън и сдобил се с различни ветрове или сателити, Мардук се изправил лице в лице с яростната Тиамат: “Владетелят хвърли своята мрежа, за да я разгърне; Злият вятър, най-крайният, се развърза пред лицето й. Когато тя си отвори устата, Тиамат, да го погълне - Той се пусна към злия вятър, така че тя не затвори устните си. Яростните бурни ветрове тогава се натрупаха около корема й; тялото й се разду; устата й бе широко отворена. Той изстреля през нея стрела, която разцепи корема й, проряза вътрешностите й, разкъса утробата .Като я сломи така , той изсмука нейният жизнен дъх. След като уби Тиамат, нейната чета той разпръсна, войнството й той разби. Боговете, нейни помагачи, маршируващи от двете й страни, треперещи от страх, обърнаха гърбове, така че да спасят и опазят живота си. Хвърлени в мрежата, те се оказаха впримчени… Цялата армия демони, които бяха крачили от двете й страни, той окова във вериги, ръцете им той завърза… Здраво омотани те не можеха да избягат”.

Така планетата Тиамат била унищожена , но актът на сътворението все още не бил завършен. Мардук била пленена в орбита около Слънцето завинаги да се връща към мястото на небесната битка с Тиамат, но един орбитален период по-късно самият Мардук се “върнал при Тиамат , която той сам бил сломил”, и двете планети се сблъскали: “Владетелят застана да погледне безжизненото й тяло. Залови се артистично да разчлени тялото на чудовището. Тогава като мида, той я разчлени на две части. Владетелят стъпи върху горната част на Тиамат; със своето оръжие черепа той освободи; той прекъсна кръвните й канали и накара Северния вятър да я разнесе до местата , които никога не са били познати.”

Зекария Сичин идентифицира горната част (“черепа”) на водната Тиамат като бъдещата Земя, преместена от един от сателитите на Мардук към нова орбита , заедно с нейния най-голям сателит Кингу. Крайното действие на сътворението се случило при второто завръщане на Мардук към мястото на небесната битка. Този път Мардук се сблъскал с останалата половина на Тиамат :”Половината от нея той извиси като екран на небето; затваряйки ги заедно , като наблюдател той ги усмири… Той изви опашката на Тиамат, за да оформи Великата ивица като гривна.”

Коранът, също прилича на “Енума Елиш”: “Не знаят ли неверниците, че небето и Земята са били една твърда маса, която ние разцепихме на две, и че ние направихме от вода всяко живо същество”.

От книгата "12-та планета" Зекария Сичин

Изображение на 12 планети на релеф от Шумер

Изображение на Нибиру

Планетите според древните шумери

Орбита на Нибиру-Мардук

Първият човек Адам в шумерски релеф

2010-12-17T12:31:00.000-08:00

Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.

Хетите са използвали " биологично оръжие "

2010-12-07T00:44:00.000-08:00

Първият документално потвърден опит за използване на биологично оръжие по време на военни действия се отнася към второто хилядолетие пр. Хр.
Хипотезата е на канадския изследовател Сиро Тревисанато. Според учения запазените документи от епохата на Хетското царство показват, че хетите са използвали заразени с туларемия овце, за да отслабят военната мощ на съседите си, съобщиха сп. "Ню сайънтист" и Лента.ру.
Хетското царство е образувано през второто хилядолетие пр. Хр. в източна Анатолия, територия на съвременна Турция.
Войнствените хети редовно правели разорителни набези срещу съседните държави.
Запазената кореспонденция между финикийците и египетския фараон Акхенатен съобщава за страшна епидемия, поразила финикийския гр. Симиру около 1335 г. пр. Хр.
Според Тревисанато симптомите на описаното заболяване, получило името "хетска чума", съответства на туларемията - особено опасно инфекциозно заболяване, чийто причинител са бактериите Francisella tularensis.
Заболяването се пренася от гризачите, възможно е също заразяване на овце, свине, коне и други домашни животни.
Човек се заразява от болестта чрез ухапване на кръвосмучещи насекоми. Ако не бъдат лекувани, 15% от заболелите хора умират. Скоро след началото на епидемията хетите превзели и плячкосали Симиру.
След това епидемията обхванала и Хетското царство. По всяка вероятност болестта била пренесена със заграбените от финикийците домашни животни.
Няколко години по-късно сериозно отслабеното от епидемията и от вътрешни конфликти Хетско царство трябвало да воюва с Арцава, държава в Мала Азия.
Шансовете на хетите да спечелят не били големи, но на победата на Арцава попречила нова епидемия.
По думите на Тревисанато преди началото на войната в Арцава започнали да се появяват безстопанствени овце, които местните жители взимали в стадата си.
Изследователят предполага, че тези животни са били пуснати от хетите специално за това, за да предизвикат епидемия в лагера на врага.
Жертвите на първото в историята "биологично оръжие" също са свързвали епидемията с "прокълнати" овце, появили се неизвестно откъде.
Според Джонатан Тъкър, сътрудник на американския Център за неразпространение на биологичното оръжие "Джеймс Мартин", хипотезата на Тревисанато е твърде интересна, още повече, че причинителят на туларемията и сега се разглежда като потенциално биологично оръжие.
В същото време опонентите на Тревисанато смятат за твърде съмнително предположението, че живелите преди няколко хиляди години хети са могли толкова добре да си представят механизма за разпространение на особено опасната инфекциозна болест, за да провеждат диверсии с използването на заразен добитък.

Асите – Народът на Вотан

2010-12-05T05:56:00.000-08:00

Следи към българското родословие

Иван Митев

Ние не сме народите от Библията, а народите от Илиадата и Еддата

д-р Пиер Кребс

Вотан е изключително Бог на Арийския народ. Той е изява на Волята на Арийската Нация (Will Of The Aryan Nation – WOTAN), като архетип и въплъщение на мъдростта на Праотеца, дълбоко заложени в нашата генетически памет.

Дейвид Леин

Основната цел на българските народностни изследвания е изясняването на мястото на българите в родословието на народите от Бялага раса (древните българи не са монголоиди или монголоидни мелези!). Особено важно за нас е установяването на самоличността на Испериховите българи, все още предмет на чудовищни спекулации. Значителен пробив в разбиранията за древната българска история направи народоизследователят Петър Добрев - заслуга, която сме длъжни да признаем. Със своята добре обоснована иранска теория за произхода на българите той насърчи и други изследователи да търсят корените на българите сред индоевропейските народи. Въпросната иранска теория има своето основание, но тя не може задоволително да изясни нашата народностна самоличност.

Според нашите схващания, основополагащият елемент на българската цивилизация са кимерите – прадеди на келтите и значителна част от траките.¹ За иранците – аси или арии, считаме, че само са се надградили над това кимерийско ядро, колкото и значително да е тяхното културно и езиково наследство сред съвременните българи. От имената на тези два основни пранарода – кимери-БОЛГИ и иранци-АРИИ, извеждаме нашето народностно име БОЛГ-АРИИ.² С това схващане за произхода на българския народ ние слагаме край на академичните спекулации, че траките и хунобългарите били съвършено различни народи, при това безвъзвратно асимилирани от славяните. Траките и кимерите произхождат от общата Трако-Кимерийска култура, възникнала в началото на II хил. пр. Хр. в Северното Причерноморие; от кимерите произхождат някои тракийски племена – например трерите (по Страбон); според старите български летописи, най-ранните български-кимерийски царе са царували по нашите земи, а не някаде в Азия. От друга страна, описаните в древността тракийски вярвания и обичаи удивително си приличат с тези на индусите – до по-късни времена. Това показва, че част от траките би трябвало да са от индо-иранско потекло, с характерната за тази народност ведическа култура. Траките и българите имат общи исторически корени, а можем и без преувеличение да потвърдим тезата на нашите велики възрожденци Георги Раковски, Цани Гинчев, д-р Ганчо Ценов и Найден Шейтанов, че българите са траки.

В хода на нашите изследвания остава открит въпросът за иранските корени на българската народност; за това от кой ирански народ произхождат част от нашите прадеди и какво изобщо разбираме под езиковото определение ирански народи? Дали това е еднородна или относителна категория? Има един ирански народ, който е свързан с историческото пространство на българи и траки. Неговите следи ни отпращат и към културното наследство на древните германи. Това са асите. За разлика от кимерите, тяхното име не е вписано в историческите документи за произхода на българите. Затова пък в наследството им откриваме много следи към нашата история и културна самоличност.

Асите не следва да са безинтересни за нас, след като основните понятия на нашето самоопределение съставляват цяла семантична група, чиито корен е свързан с името АСИ: АЗ – лично местоимение, личност; ЕЗИК – средство за общуване, също и народ – в миналото; ЕЗИЧЕСТВО – народностна вяра. С АЗ започва нашата българска писменост, и в двете нейни разновидности – кирилица и глаголица. Ще каже някой, че тези думи са славянски, доколкото все още ни поставят в категорията “славяни”. Но за разлика от останалите “славянски” народи, единствено ние българите наричаме себе си АЗ. Със същото лично местоимение се наричат и осетинците в Кавказ – потомци на аланите, известни и като аси.

Въпросът за асите има не само историческо, но и духовно-митологическо звучене. В древногерманските предания асите се възпяват като богове. Кои са асите и защо са заслужили такова богопочитание? Тези въпроси разпалват въображението на западните изследователи и насочват вниманието им на изток, по следите на Одиновите мистерии. За съжаление обаче, германските и скандинавските изследователи слабо познават историята на източноевропейските народи, затова техните изследвания са бедни на факти. В търсене на българските корени, някои български народоизследователи също изказват прозрението, че асите са древните българи. Това поставя необходимостта от задълбочени изследвания по тази тема.

Кои са асите?

В знаменитата Едда асите са представени като божественото племе на върховния бог Один-Вотан. В друго, по-малко известно произведение – “Сага за Инглингите”, съставителят на Еддата разкрива истината за техния земен произход. Става дума за народ от Северното Причерноморие, преселил се през I в. от Хр. в Скандинавия. Преди това Одиновите аси са имали царство на изток от река Дон, със столица Асгард (Ас-град на български, Градът на Асите). Последният, но легендарен цар на асите – Один, е странствувал много и завладял много земи – владенията му са се простирали и на юг от Кавказ, в “Страната на турците” (по Стурлусон). Още по-назад във времето, Снори Стурлусон извежда произхода на асите от древната Троя.

Според хипотезата на руския изследовател В.Щербаков, Асгард е Ашхабад (в превод Ас-град, Асгард) в устието на Волга. Именно там, в разкопките на Старата Ниса, Щербаков е открил архитектурното въплъщение на Валхала.³ И до днес името на асите носи Азовско море. На тях изобщо е наречен континентът Азия, тъй-като античните и средновековни летописци извеждат началото му от Мала Азия и земите на изток от Дон – от земите на асите.

Съвременните историци отъждествяват асите с аланите. Античните автори обаче дават сведения за много племена с името аси и производни имена, пръснати в древността из Мала и Средна Азия. Значи по правилно е да се твърди, че асите са цяла една народност, част от които са аланите.

Основно асите са обитавали земите около планината Имеон (Памир) в Средна Азия, където са живели и древните българи – според убедителните доказателства на Петър Добрев. За наша изненада обаче, в описанието на Парапамис (Памир-Хиндокуш) Страбон не споменава имената на известните български племена утигури, ултидзури, кутригури и буругунди (оногундури), за които съобщава Прокопий Кесарийски. Там пък са отбелязани асии, парасии, атасии и хипасии. За атасиите се уточнява, че са племе на масагетите, които са сродни с българите, ако не и самите древни българи. Хипасиите, обитали южните склонове на Хиндокуш, са имали владетел на име Асакан – ще рече Кан на Асите. Името му е сходно с това на българския владетел Заберган (Забер Кан), нападнал през VI в. Константинопол.

Следи от асите откриваме и в Мала Азия – тук имаме предвид пламето АСИОНИ (името му завършва на -он, което е характерно за имената на тракийските племена) и град АС в Киликия, чиито жители са се наричали АСИИ. Тези факти дават известно основание на твърдението на Стурлусон, че асите произхождат от Троя. Още повече, че и в родословието на троянските царе срещаме името АСИЙ – така се е казвал братът на Цар Приам. Интересни връзки ни подсказва и името АСКАНИЙ. Това име е носил един легендарен вожд на фригите, но също и синът на Еней, основал град Алба в Италия. Поясняваме, че фригите са тракийско племе, а Еней е считан за наследник на троянците, които също са траки. АСКАНИЯ се е наричала и една земя в Малоазийска Мизия. Най-неочаквано обаче откриваме името АСКАНИЯ и в Средна Азия. То свидетелствува за някакво преселение – от или към Мала Азия, при което едната област е наречена на името на другата.

Митът за древната Троя е оставил дълбок отпечатък върху европейскака култура. Вдъхновени от него, някои европейски владетели са извеждали потеклото си от Троя – такъв е примерът с родословието на франкските крале. В някои родни летописи също се споменава за произхода на българите от Троя. Например в средновековната “Притча за Троя” се уточнява, че мирмидоните на Ахил са станали българи. Поп Йовчо Попниколов пък извежда родословията на българските владетели от Пелемен и Антигон, царе на Троя. Тези твърдения все пак имат принципно основание, при положение, че троянците са траки. В полза на тази следа още по-убедително звучи житието на св. Климент Охридски: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър Македонски от разположения край Бруса Олимб към Северния Океан и Мъртвото море...”⁴Летописецът разказва за старите земи на мизите край гр. Бруса в днешна Турция и Малоазийски Олимп, в близост до които е разположена Троя. От Илиада е известно, че мизите са били съседи и съюзници на троянците. Преселението на мизите удивително напомня за историята на Одиновите аси – особено като имаме предвид, че най-вероятно Александър ги е притиснал към източните брегове на Черно море, където е основано царството на асите. Възможно е мизите да са аси.

Преселението на асите от бреговете на Черно море към Скандинавия напомня и за един друг народ, преминал по същия път. Това са кимерите (кимври) – клон на българския пранарод, установил се на п-в Ютланд в Дания. Макар и техното преселение да е станало в по-ранни времена, някои езследователи допускат, че асите са същите тези кимери. Ние имаме друго мнение за кимерите, но тази теза все пак има отношение към нашия народностен прроизход. Например норвежкият изследовател Стайн Ярвинг определя асите като трако-кимери. Според неговото схващане, асите се заселват в Северното Причерноморие през около 1150 г. пр. Хр., след като напущат разрушената Троя. Той също твърди, че Асгард е построен по подобие на Троя. Позовавайки се на местни езици, Ярвинг тълкува името му като “Железният град”, а на асите – като “Железният народ”.⁵ Тези митични имена ни препращат към също така митичния херой на Лудогорието – Железният Баща, преданията за когото са наследство от траките-гети.

Изглежда сродството на българите с асите не идва само от Имеон. Още по-категорични исторически факти свидетелствуват за тяхната приемственост в земите между Дон и Кавказ. През 90-60 г. пр. Хр. след неравната борба с римските легиони на Понтус и поради предизвиканите от тях опустошения, Один бива принуден да се изтегли с част от поданиците си на североизток към Скандинавия. Преди това той повява управлението на Асгард на двамата си братя Вили и Ве. С подобни обстоятелства е свързана и ранната история на баварците, за които е доказано, че са българи по произход. Според древните баварски летописи, те се заселват в настоящата си родина от Армения, откъдето били прогонени от войските на император Тиберий (около половин век след Понтус). Два века след оттеглянето на Один, в тези земи отново се заселват българи - откъм планината Имеон. През 165 г. от Хр. Кан Авитохол основава там Старата Велика България. Тук историята на българите (баварците) и Одиновите аси така се преплита, че изглежда става дума за един и същ народ. Да разгледаме и собствените предания на тези народи. В “Сага за Инглингите” е поместена следната легенда за обожествяването на Один:

“Один бил велик воин, и много странствувал, и много страни завоювал. На него толкова много му вървяло в битките, че постигал победа във всяка битка, и затова хората му вярвали, че той винаги носи победа. Изпращайки хората си на битка или с други поръчения, той обикновено поставял ръцете си на главите им и им давал благословия. Хората вярвали, че тогава успехът им ще бъде сигурен. Когато неговите хора се оказвали в беда, в морето или на сушата, те го призовавали и считали, че това им помага. Него считали за най-надеждна опора.”⁶

За същото се разказва и в един баварски летопис: “Този цар Алман, или немският Херкулес, нашите предци провъзгласили за бог и управител на военните действия, отредили му място на небето и му се молели. Когато те искали да се бият с враговете си, те го призовавали, пеели множество песни за него и имали особен обичай в негова чест с вдигане на шум и внезапно налитане. Това те наричали “барит” (“barrit”), от което още има игра, наречена “търчибара” (“der Bar laufen”) или бягане по линия.”⁷Тук се разказва за първия баварски цар Алман Ергле. В други баварски летописи се изтъква, че баварците били доведени от Армения от херцог Поймонт и неговия брат Инграм. Тези имена Ергле/Инграм пък ни напомнят за Одиновата династията – Инглингите. Като се свържат посочените легенди със съответните исторически обстоятелства, се вижда, че баварците са всъщност асите на Один – клон на древните българи.

С основание можем да приемем, че асите на Вили и Ве са били асимилирани от българите на Авитохол, установили се по-късно в техните земи. От асите последните са наследили руните и преданията, известни от “Сказание за дъщерята на Кана”: за бог Один-Барин и неговата Валхала; също и за хероя Один-Аудан, наречен Дуло – като равностоен на царете от Свещената Българска династия Дуло.

Налице е известно сходство между руническите писмености на българи и аси. Свещеното писмо на Один се състои от 24 руни, съставени се от прави линии, сключени под ъгъл от 60°. От надписите при Мурфатлар (Северна Добруджа), Петър Добрев извежда около 60 древнобългарски писмени знака.⁸ Повечето от тях също се състоят от прави линии, но под ъгъл от 90°; други пък имат заоблена форма. От всички тези руни само 8 имат графични съответствия с руните на Один. Това е само за Мурфатлар, но затова пък по градежите и керамиката на Велики Болгар и Биляр във Волжка България могат да се разпознаят всичките знаци от Одиновата азбука-футарк. Тези факти също поставят въпроса за историческите връзки между българи и аси, както и за писмеността на древните българи – дали става дума за една или повече писмени системи.

Асите на Один са били уседнал народ – занимавали са се със земеделие, издигали са градове, изградили са добре уредена държава със силна войска. Имали са още своя писменост и са развивали изкуства и занаяти. По своята материална култура и начин на живот асите са съизмерими с древните българи, а не например със скитите, които също се считат за ирански народ, но са били номади, безписмени и не са строили градове (по свидетелствата на Херодот).

По своето положение Один е бил цар-жрец – с име както на прославен воин, така и на мъдрец, владеещ магията, прорицателството и словесното изкуство. Управлявал е с помощта на дванадесет жреци, наречени дия (богослужители, от индоевропейското понятие Дяус – Бог). Те са извършвали жертвоприношения, но също така са имали и съдебни функции. С тази цялостна йерархия, завършваща с обособено жреческо съсловие и институцията на Царя-Жрец, държавната традиция на асите е близка до тази на древните българи, а не до теократичните традиции на индоиранските им роднини – мидяни, перси и индоарии. При това държавното устройство на асите не е еднакво с това на древните българи: жреците се наричат дия, а не колобър; те имат и съдебни функции, които при древните българи са в правомощията на тарканите – администратори, представители на воинското съсловие; най-висшите сановници на около царя на асите са дванадесете диари, докато в българската йерархия те са шест – Великите боили (Укел). Тези различия не бива да ни обезсърчават, ако приемем, че иранската народност на асите или ариите не е в основата на българската държавна традиция, а само се е надградила над кимерийското ядро на Българската цивилизация.

Покрай легендата за Еней и следите към Троя, ние откриваме някои съществени връзки между културите на асите и етруските в Италия. За последните съвременни изследователи като Божидар Динков допускат, че може да са троянци.⁹ Ако напревим сравнение с асите, ще видим, че и при етруските върховният орган на държавното управление е съставен от 12 жреци-лукумони. Много близки помежду си са и руническите писмености на тези народи. Покойният проф. Владимир Георгиев е успял да разчете езика на загадъчния етруски народ – той е от групата на хето-лувийските езици. Това доказва, че етруските произхождат от Мала Азия и може би имат общи корени с малоазиатските аси. Хетите, за чиито език става дума, са народ от ирански произход, каквито са и асите.

Ведическото наследство на асите

Еддата и “Сага за Инглингите” съдържат достатъчно свидетелства за индоиранската културна самоличност на асите. В този смисъл значителна част от германската митология следва да се разглежда като възникнала на индо-иранска основа. Оттук не бива да ни учудват удивителните съответствия между божествата от Еддата и ведическия пантеон: Один – Вишну; Тор – Индра; Хеймдалур – Шива; Фрей и Ньорд – братята Ашвиня (Насатия); Фрея – Сарасвати. Тези успоредици са по-скоро тясно-индоирански, отколкото индо-германски, т.е. общо-индоевропейски. Ние също така забелязваме, че митовете на асите нямат подобия в наследството на познатите ни ирански народи, обитавали степите на Източна Европа – скити и алани, ако ще последните да са известни и като аси. Няма го в Еддата митът за прародителите на скитите – Скитския Херсулес и Змиеногата богиня; за тримата им сина, единият от които – Липоксай, е успял да поеме в ръцете си небесните дарове – като посвещение за цар на Скития. Няма ги и историите за хероите-нарти от осетинския народен епос. В този епос, считан за наследство от аланите, срещаме емблематичната идея за меча, изваден от камък. Това определено ни отпраща към келтската митология – към завладяващия мит за посвещението на Крал Артур. Това наследство дава основание на някои британски изследователи да изведат произхода на Крал Артур от аланите, но то не води към следите на Один и неговите аси.

Съществен елемент от индо-иранското наследство на асите е митът за сътворението на Света от жертвоприношението на великана Имир. Същият мит е известен от ведическите предания на мидо-персите и индоариите – там великанът е наречен съответно Гайомарт или Пуруша. Има го и в наследството на далечен Китай. Според китайските предания и легендарният китайски прародител Фу-си произхожда от народа И, т.е. от асите, съгласно уточненията на руски изследователи.

Космогоничният мит за жертвоприношението на великана е имал основополагащо значение във ведическата духовна традиция. На него ведическите жреци-брахмани са основавали своята идеология и авторитет. Затова именно в метежа си срещу ведическото жречество религиозният пророк Заратустра така категорично преосмисля доктрината за космическото жертвоприношение, преобръщайки с краката нагоре първоначалния й смисъл.

Друга ведическа традиция откриваме в погребалния ритуал на Одиновите аси. След установяването си в Скандинавия, Один е въвел същите закони, които асите са имали в старата си родина: “ Той постановил всички мъртви да се изгарят заедно с имуществото им. Той казал, че всеки е длъжен да пристигне във Валхала с това добро, което е било с него в огъня, и да не се ползува от това, което той сам е закопал в земята. А пепелта трябва да се хвърли в морето или да се закопае в земята, а в памет на знатните хора да се насипва могила, а на всички обикновени да се поставя надгробен камък.”¹⁰ От законите на Один научаваме, че асите са спазвали обичая на трупоизгарянето – определено индоирански по своя произход. И до днес в Индия разхвърлят пепелта на покойниците над свещени местности като Хималаите и реките Инд и Ганг. Один изтъква и идеологическата основа на трупоизгарянето – вярата в пречистващата стихия на Огъня, освобождаващ душата на покойника от кармата на земния живот. В наследството на асите срещаме ведическата доктрина за Изначалния Огън, от който всичко е произлязло и всичко се завръща в него. Следи от трупоизгаряне са открити в най-ранната индоиранска култура, възникнала в нач. на II хил.пр.Хр. в Средна Азия – точно там, където през антично време са живели племената на асите. Трупоизгарянето е било разпространено и сред част от древните българи, доколкото сред тях е имало племена от иранско потекло, съхранили народностните си обичаи. За погребалните обичаи на асите се споменава и още нещо съществено: издигането на могили в памет на знатните хора. Тази традиция е особено характерна за индоевропейските конни народи – траки, кимери и скити.

Още една следа към ведическите традиции на асите е космическото число 432000, закодирано в мита за Валхала. Получава се, като сметнем, че от всяка от 540-те врати на Одиновия дворец излизат по 800 воини: 540 х 800 = 432000. За космически кръговрат от 432000 години разказва бабилонският жрец Берос – толкова според него са царували царете преди Потопа. За кръговрат от по-голям порядък, но на същата основа – 4 320000 г., се споменава в древноиндийския епос Махабхарата. Според индийското учение за времето, толкова години е продължителността на една божествена махаюга, равняваща се на 360 земни (човешки) махаюги – кръговрати от 12000 г.

Обичаите и митовете на Одиновите аси свидетелствуват за културната им близост до мидо-персите и индоариите, а не до всички народи от иранската езикова група. Изобщо в езиковото понятие ирански народи се включват разнородни в културно отношение народи: с номадски или уседнал начин на живот, със самодържавно или теократично управление, с различни митове и вярвания. А съгласно нашето схващане, духовната култура много повече свидетелствува за самоличността на народите, отколкото езика, който е податлив на изменения.

Аси и българи – митологични успоредици

Съществени успоредици се наблюдават между преданията на българи и аси. Необходимо да уточним, че като основен източник на древнобългарската митология посочваме сборника от песни на волжките българи “Сказание за дъщерята на Кана”¹¹; заедно с някои песни и вярвания на дунавските българи, потвърждаващи неговата достоверност. Тук разглеждаме следните примери:

1.Българският пантеон. По своите функции основните български божества от Сказанието определено отговарят на тези от Еддата: Барин – на Один; Кубар – на Тор; Хурса – на Фрей; Барс – на Хеймдалур (съответно на Бог Шива в хиндуисткия пантеон – Сива в една българска народна песен). Особено показателна е връзката Барин-Кубар. По отношенията си като Баща-Бог на войната: Син-Бог на гръма те определено отговарят на Один и Тор. И не само в това се заключава удивителното сходство между българския бог на войната и германския върховен бог. В памет на своя загинал брат Тун Бури, Алп Барин е приемал образа на прекрасен сив вълк. Името Бури се среща и в родословието на Один – така се казва дядо му. А вълкът е любимото му животно. Подобно на Один, Алп Барин също е повелител на загиналите херои, живеещи в неговото райско селение на Небето. В разказа за него е пресъздаден митът за Българската Валхала: как той разделя воините си на две войски – на светли и тъмни алпи; как те воюват помежду си и така определят изхода от битките на Земята. Също като воините на Один, които през деня се сражават едни с други, а през нощта пируват в неговия дворец Валхала.

2.Один – бог и херой. Забележителните успоредици между българската и германската митология поставят редица въпроси, между които и въпросът за произхода на самата германска митология. В “Сага за Инглингите” и в Еддата Один е представен в различно естество: в първия източник като цар, а във втория – като върховен бог. Според “Сага за Инглингите” и съответното баварско предание, Один е обожествен приживе – като бог на войната; по късно германите са започнали да го почитали и като бог на мъдростта и плодородието (с рога на елен, подобно на келтския Цернун). Въпросът е, кой е този бог, чиито функции се приписани на Один и как е наричан преди това? Изглежда отговорът е в Сказанието. Там се разказва за Алп Барин като бог на войната, с функците на Один. За него ни напомня и името на бойната игра барит, изпълнявана от баварците в негова чест.

Отделно от разказите за боговете, в Сказанието се възпяват и подвизите на един херой, който също като Один е пребродил много страни – Аудан Дуло. Някои български изследователи са склонни да виждат в него великия хунобългарски владетел Атила от Рода Дуло, но всъщност става дума за Один, известен и под името АУДУН в “Сага за Инглингите” (отделно, в друга глава на Поетичната Едда – основа на Цикъла на Нибелунгите, се разказва за Атли-Атила). Изглежда Один-Аудан е бил толкова почитан от древните българи, че те са го нарекли Дуло – съизмерим с царете от Свещената Български Династия. Това ни дава основание да виждаме в преданията на волжките българи първоизточника на митовете от Еддата, като доказателство за общите корени на българи и аси. Още повече, че в Сказанието божествата са наречени както алпи, така и диви – с древното индо-иранско понятие за богове (сравн. дева – самскр., дейва – др. перс.), което също напомня за иранския произход на асите.

3. Легендата за Тор. Не само Бог Один-Вотан, но и гръмовержецът Тор – неговият син, има много общо с нашето народностно наследство. В легендата за него от Еддата откриваме някои ключове имена, свързани с цивилизацията на Испериховите българи: дворецът на Тор е БИЛСКИРНИР – като ПЛИСКА. Колесницата му се казва ОКУ тор – на древнобългарски ЮК значи “возило”; ЮК Боила, ЮК Багаин – военни звания; ЮК – буква в българската азбука. Двата козела на Тор са наречени ТАНГЬОСТУР (Зъботрак? – ст. норд.) и ТАНГРИСНИР (Зъбоскръц? – ст.норд.) – техните имена напомнят за нашия върховен Бог ТАНГРА.¹² Тези съответствия поставят въпроса за българския произход на тази легенда. Тор има три ценни вещи: чукът Мьолнир, Поясът на силата и едни железни ръкавици. По железните си атрибути той много напомня за Железния баща от легендите на Лудогорието; поясът пък е характерен елемент от българската народна носия. Иначе по функциите си Тор съответствува на Алп Кубар от българската митология – известен като св. Илия в християнизираните вярвания на дунавските българи. Също като Тор, св. Илия шествува по Небето със своята гръмоносна колесница и се бори се с небесните хали.

4.Митът за Дървото на живота. Той заема централно място в космогонията на индоевропейските народи. За присъствието му в българската митология свидетелствува една наша народна песен: “Израсло е високо дърво, в корен му жълт змей лежи, на средата тънка змия, на върха му орел мъти.”¹³ В песента дословно се разказва митът за ясена Идграсил, представен като Световно дърво в Еддата. Жълтият змей е Нидрир – подлият секач, който гризе корените на Идграсил. До стеблото му наистина живеят змии, а на върха му застава орел.

5.Трите богини на съдбата. В легендата за ясена Идграсил също се разказва и за трите богини на съдбата, наречени норни: Урдур (Съдба); Вернанди (Настояще) и Скулд (Бъдеще). При раждането на човека те идват да определят какъв ще бъде животът му. Норните съответствуват на мойрите в гръцката митология, но в последната те са едно тракийско наследство. Археологическите паметници свидетелствуват, че култът към трите нимфи, както още ги наричат, е бил широкоразпространен сред траките по нашите земи. Като техни потомци, ние българите сме съхранили жива вярата в Трите наречници, наименувани така в съвременния ни език. По най-прочувствен начин тази вяра е вградена в народното предание за Крали Марко. Трите наречници присъствуват и в народните вярвания на баварците. Но в разказа от Еддата също срещаме следи от тракийския произход на тази легенда – едната норна се казва Урдур, а нейният свещен извор – Урдарбрунар. Тези имена, особено това на извора, твърде много ни напомнят за нашите Урдини езера Рила планина. Името им е от особен тракийски корен, с който са свързани и други тракийски топонимии в Тракия. Тези находки подкрепят тезата за троянско-тракийския произход на асите.

6.Чудото с българина. В средновековната българска литература е пресъздадена вълнуващата история на един български воин, който се е сражавал с маджарите в отвъддунавските земи по времето на Цар Симеон. Когато маджарите били по петите му, изведнъж конят му си счупил крака и безпомощно паднал повален на земята. Но скоро след това неочаквано станал и препуснал напред. Така българинът се оттървал от преследвачите си. После на сън му се явил св. Георги, комуто дължал чудодейното изцеление на своя кон.

Съвременните български изследователи виждат в тази християнизирана легенда отглас от древнобългарската езическа митология. Несъмнено “Чудото с българина” е наследство от конните народи – за които конят е всичко, загубата му – голямо нещастие, а изцелението му – истинско чудо. По тази тема са написани много и обширни изследвания, но едва ли на нашите изследователи е известно, че подобна легенда-заклинание е записана в един летопис, открит в църквата в Мерзенбург, Германия. Тя се отнася за Один и неговите аси: “Фол и Водан отидоха в гората, там Балдеровият кон си счупи крака, баеше му Зингунда и сестра и Зуна, баеше му Фруа и сестра и Фола, баеше му Водан, понеже той умее. На счупената кост, на кръвта, на членовете – кост с кост, кръв с кръв, член с член – залепете се, както преди!”¹⁴ Тук Один отговаря на св. Георги, под чието име е християнизиран Богът на войната – при българите Алп Барин или тракийският Херос.

* *

В настоящото изследване ние поставяме редица въпроси за произхода на българите, които тепърва предстои да бъдат обстойно изяснени. Във всички случаи, досегашните ни изследвания потвърждават връзките на нашите български прадеди – кимери, баварци и аси, с германското културно пространство. Време най-после да преодолеем едностранчивите залитания към угасналите български огнища по азиатските простори, за да прогледнем за наследството на нашите прадеди на север и запад – сред народите от нашата кръв.

Библиография

1.Иван Митев. Първобългарите, наречени кимери. В: България в световната история и цивилизация – дух и култура – Варна, 2002, 31-45 с. http://www.kanatangra.wallst.ru/kimerite.htm

2.Иван Митев. Ние, Болг-Ариите – сп. Вселена, наука и техника, год. VIII, 2003, февруари, 34-43 с.

http://www.kanatangra.wallst.ru/bolg-arya.htm

3.В.Щербаков. Асгард и Ваны. Дорогами тысячелетии – Москва, 1989.

4.Ганчо Ценов. Кой е Климент Охридски? – С., 1915, 36 с.

5.Stein Jarving. The Norse Vanir and Europaean Witchcraft – http://www.bgnett.no/eutopia/

6.Снорри Стурлусон. Круг Земной - Москва,"Наука", 1980.

7.Фрицлер. Общ произход на баварци и българи – http://www.kanatangra.wallst.ru/Bavaria-bg.htm

9.Петър Добрев. Каменната книга на прабългарите – С., 1992.

9.Божидар Динков. Пеласгите – С., 1999.

10.Снори Стурлусон. Круг Земной.

11.Микаел Бащу. Сказание за дъщерята на Хана – С., 1997.

12.Снори Стурлусон. Снора Едда В:Староисландски саги и митове – С., 1989, 50-51 с.

13.Анани Стойнев. Българска митология – С., 1994, 332 с.

14.Еремей Парнов. Тронът на Луцифер – С., 1989, 93 с.

Немного о текущей ситуации вокруг геохронологии

2010-11-27T02:49:00.000-08:00

Автор: Андрей Скляров
физик - изследовател

Какой возраст планеты Земля?.. Правы креационисты, предоставляющие нашей планете всего 6 тысяч лет, или современные геологи, отсчитывающие ей аж 4,5 миллиарда лет?.. Насколько точна геохронологическая шкала и методы абсолютного датирования?..

Анализ этих вопросов в свете накопленных современной наукой данных приводит к мысли о необходимости перехода к принципиально новой концепции геологической истории и пересмотра абсолютно всех имеющихся результатов стратиграфии, палеонтологии и геохронологии. В рамках такой концепции история Земли значительно сокращается, хотя и не опускается до библейского варианта.
Повече по темата, кликнете на заглавието на този материал:

http://lah.ru/text/sklyarov/geoscale-titul.htm

2010-11-25T11:09:00.000-08:00

‎"Ние не бива да убеждаваме скептиците. Техните идеи сами ще отживеят".
проф. Вернер Хайзенберг (1901 - 1976 )

ЛУНАТА – СЛЕДА ОТ ПОТОПА

2010-11-23T13:00:00.000-08:00

автор: д-р Игнат Игнатов

Възможно ли е човешкото познание да се докосне до дълбините на неизброимите мистерии на Вселената? Тайни, забулени във времето и пространството, ние може би никога няма да можем да ги разгадаем. Нашият ум се опитва да проникне отвъд границите на реалното, да разбере откъде сме, как е възникнал животът? Докога ще съществуваме? А началото, къде всъщност е началото?

Да надникнем в сборника от скандинавски митове “Новата Еда”, съставен през 1220 година:

“В началото нямало въобще нищо.

Нямало Земя, нито небе над нея,

Имало една зееща празнина...” (7[1], с. 15)

Тук откриваме знания за сътворението на Вселената от близо 800 години. Знания, които са в съгласие със съвременните космични теории.

Съхранени ръкописи от древни култури ни позволяват да разберем, че светът е започнал да възниква от нищото и материята да се сътворява от космичните бездни.

Ето как съвременните учени виждат Началото отпреди 20 милиарда години, известно като “Големия взрив”. Стивън Уайнбърг твърди, че “В началото е имало взрив. Но не като известните на Земята, започващи от определен център и разпространяващи се встрани. А взрив, възникнал едновременно навсякъде и от самото начало запълващ цялото пространство. При този взрив всички материални частици са се отдалечавали стремително една от друга.” (7, с. 16)

Двадесет милиарда години съществуване, гигантски процеси на образуване на галактики и звездни системи, избухване на свръхнови звезди. Процеси, които ние никога няма да видим, а дори и не можем да си представим.

Телата в Слънчевата система, включително и планетата Земя, са се образували преди 6 милиарда години. Само от няколко милиона години обаче на Земята съществува Живот. Но истината за неговото зараждане и развитие, за появата на човешкия род, е обгърната в булото на тайните. Тези няколко милиона години са нищожна част от живота на Вселената, а дори и за тях ние знаем твърде малко. Безбройни са въпросите, на които търси отговор човешкото познание. Колко ли звездни системи са се раждали и изчезвали? Колко ли цивилизации е погребало времето? Дали нашите предци не са получили голяма част от знанията си от Космоса? Не сме ли дошли и ние от там? Въобръжението ни се движи в определени граници. Най-често приемаме това, което можем да си обясним с нивото на нашето познание. И често предпочитаме срамежливо да мълчим пред уникалните и неподдаващи се все още на научно обяснение факти.

Нима египетските пирамиди могат да се построят при нивото дори на нашата цивилизация?

Може ли кварцов череп да се обработи така съвършено, че да не се наблюдават следи дори с микроскоп?

Да вземем календара на маите – не е ли той по-точен от Грегорианския?

Маите са изчислили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 242 129 денонощия. Според Грегорианския календар те са 365 242 500. Най-съвременните изчисления сочат цифрата 365 242 198. А кой знае дали древните маи не са били по-точни в пресмятанията си от съвременните учени. (2, с. 49)

Много от познанията на древните култури остават недостижими за нас. Ние обаче имаме самочувствието, че сме най-развитата цивилизация, съществувала на Земята. Така ли е в действителност? А фигурите от платото Наска могат ли да се начертаят без технически познания? Игра на древни култури ли са Каменните колоси на Великденските острови? Как са създадени уникалните каменни кълба в Коста Рика? Посетил ли е Орониций Финей през XVII век Антарктида две столетия преди да бъде открита, за да начертае картите, които не се различават от съвременните. Това са следи, които провокират нашето въображение и ни карат да търсим истината за себе си в мрака на историята. Липсващото звено в еволюцията от маймуната до човека все още не е намерено. Оставили ли са по-развитите цивилизации следа, която да се вижда от всички, но никой да не предполага, че е тя?

Дали Луната винаги е осветявала нощното небе? Предполага се, че нашата планета е имала друг спътник – Перун. Той се е врязал в земната кора, като най-вероятно място за това се посочва Атлантическия океан. Вследствие на това човечеството е преживяло невороятни аномалии, които били наречени със страховитото определение потоп. За него се говори в преданията на различни народи.

Ето как библейското познание е отразило това събитие:

“Битие Гл. 8 (11) В този ден се разпукаха всички извори на голямата

бездна, и небесните хляби се разтвориха.

(12) И валя дъждът на Земята четиридесет дни и

четиридесет нощи.

(18) И усиляше се водата, и умножаваше се много

на Земята,

(19) и покриха се всичките високи планини, които

бяха под всичкото небе.

(23) И изтреби се все що съществуваше по лицето

на Земятя... (1, с. 7)

По това време спадът на човечеството бил внезапен – от около 500 на 8 милиона. (2, с. 29)

Още по-интересно е, че и календарите на различните народи започват от близки изходни точки. Индийският лунно-слънчев календар е от 11 653 г. пр. Хр. Египетският слънчев – от 11 542 г. пр. Хр., Асирийският лунен е с начална година 11 542 пр. Хр., а а Централно-американският надпис е поставен през 12 042 г. пр. Хр.

И така, какво особено има в поведенито на Луната в сравнение с другите спътници от Слънчевата система?

Една от съществуващите хипотези по този въпрос е на българските учени Борис Комитов и Симеон Владимиров, астрономи от старозагорската обсерватория.

Ето и тяхното мнение, което ни дава пълна картина за особеностите на нашия естествен спътник

II. Хипотеза, която по компетентност няма аналог

Луната се намира в приливната зона, а всички останали големи спътници са разположени в гравитационната зона на съответната планета. Изключват се тела с диаметър по-малък от 100 км, в това число спътниците на Марс – Фобос и Деймос. В гравитационната зона ускорението на дадено тяло се причинява повече от планетата, а в приливната зона – от Слънцето.

Всички масивни спътници обикалят планетите-гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Отношението между масите Земя-Луна е най-малкото в Слънчевата система заедно с двойката Плутон-Харон. Заедно с кратерните следи се виждат и прояви на тектонична активност, както при спътниците Ганимед, Тетис, Ариел и Тритон. Единствено повърхността на нашия спътник и Йо не са покрити с ледено вещество. Луната има плътност като галилеевите спътници на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед, Калисто. Всички големи спътници се движат в екваториалните плоскости на съответните планети. Тритон, Япет, Хиперион и Луната правят изключение. Луната е в орбита, близка до еклиптиката (плоскостта на земната орбита). Тя е пета по маса след Ганимед, Тритон, Титан и Калисто.

По всички свои показатели Луната е уникално тяло в Слънчевата система. Комитов и Владимиров показват недостатъците на всички изградени до сега хипотези за произхода на нашия спътник. Те обръщат внимание и на някои специфични особености на Луната, Слънцето и планетите.

Поради въртенето около своята ос Слънцето има 27-28-дневен цикъл в геофизичните явления и това дава отражение върху редица биологични процеси.

Някои явления на Земята са свързани със синодичния период (временният интервал между две еднакви фази), който е 29,5 денонощия. Такива явления са амплитудите на морските приливи, някои биологични цикли и др. Периодът за завъртане на Луната около нашата планета е 27,35 денонощия. Нашият спътник модулира параметрите на слънчевия вятър в околоземното пространство по същия начин, както правят това планетите.

Комитов и Владимиров посочват една съществена разлика между 27-28-дневния слънчево-земен и 29,5-дневния лунно-земен цикъл. Първият е неустойчив, а вторият – устойчив. Тук се крие основата на тяхната хипотеза. Те предполагат, че Луната оказва влияние върху промените в параметрите на междупланетната среда и оттам стабилизиране на 27-29-дневен геофизичен цикъл.

Според тях последното обстоятелство е изключително важно, като се има предвид колко е важна ролята на адаптацията на живите организми и особено за висшата нервна дейност при бозайниците и човека. Интересите към промените на слънчевата активност и свързаните с това изменения в земното магнитно поле е доказана от редица изследователи и най-напред от Чижевски.

Ако Земята нямаше масивен спътник с такива орбитални параметри, нейната атмосфера и биосфера биха били в много по-голяма степен подложени на силни неустойчиви кратковременни въздействия от страна на активните процеси на Слънцето и съпътстващи ги влияния в околоземния Космос. Друго интересно обстоятелство е, че Луната има почти еднакъв видим диаметър със Слънцето за наблюдателите на Земята.

Всички тези особености, чиято случайна реализация е почти невъзможна, карат авторите на хипотезата да допуснат, че Луната е възникнала “по поръчка” и тя е нужна за оптималното протичане на природните процеси в нашата планета и особено в биосферата. Комитов и Владимиров посочват, че през 1988 г. чехословашки изследователи са излезли с твърде интересни резултати, които показват тенденция за увеличаване на валежите в периода на новолуние и пълнолуние при висока слънчева активност.

III. С кого се “сблъскаха” американците на Луната?

От древността до наши дни Луната непрекъснато провокира човешкото въображение. Запазен е спомен в хрониките на много народи, че тя не винаги е осветявала нощното небе. Когато се появяват телескопите, върху лунния диск се наблюдават загадъчни тела. Американските посещения там не минават съвсем гладко. Нека се опитаме да повдигнем булото на тези загадки.

В историята на астронамията в последните 200-300 години са запазени съобщения за бавни или по-бързи движения на лунни формации. Някои астрономи подлагат на съмнение тези наблюдения. Обаче през последните години има сигурни доказателства, че съществуват движещи се обекти.

Много астрономи регистрират потъмнявания, петънца върху лунния диск и отстрани на него. Има и съобщения за ярко проблясващи точки, геометричини фигури и движещи се тела. (6, с.163)

През 1963 г. астрономи от Флегставската обсерватория в САЩ (щата Аризона) наблюдават 31 светещи обекти с големи размери. Между тях се движели по-малки.

За това, че тези съобщения са напълно реални, се разбра от информацията, която донесоха американските астронавти от Луната. Въпреки че там те престояха съвсем кратко време и може да се счита, че лунната повърхност е доста слабо изучена, фактите са направо изумителни.

Човекът винаги се е опитвал да открие присъствие на по-развити цивилизации върху планетите от Слънчевата система и техните спътници. А тази цел стана по-достижима със създаването на космическите кораби.

На 11 декември 1972 г. Рон Евънсън, Харисън Смит и Еужен Д`Ерман стъпват на Луната. Сред снимките има и такава – крак с пет малки и един голям пръст и дължина 13,5 см. Тя кара учените да се замислят сериозно. Снимката, която се съхранява в Хюстън, показва, че преди 300 000 години някакво същество е стъпвало на лунната повърхност. Нима е по силите на някой да отрича реално документиран факт? Оказва се, че да. Стигнали ли сме до такова развитие, за да си позволяваме смело да отричаме явления само заради това, че все още не можем да си го обясним? Но тази снимка не е единственото доказателство.

Екипажът на “Аполо 7” се среща в окололунната орбита с НЛО. Ослепява ги ярка светлина и чуват звук, на чиято честота трудно се издържа. Кабината е залята с топла вълна и корабът започва да вибрира.

Астронавтите от “Аполо 8”, “Аполо 10”, “Аполо 12”, “Аполо 15” също наблюдават НЛО в орбита окло Луната. Първите два и последният екипаж успяват да го фотографират. Снимки, само че на два обекта с неизвестна индентификация, прави “Аполо 11”.

Изненадите не свършват дотук. Въпреки че членовете на американските екипажи говорят със земната станция в Хюстън с кодирани термини, любопитни радиолюбители успяват да уловят интересни изрази.

Екипажите на “Аполо 11” е в окололунна орбита. Армстронг и Олдрин кацат със спускаемия модул в Морето на спокойствието. До слушателите на Земята достигат звуци, които не са от модула. Армстронг описва кратерите, които вижда от спускаемия апарат. И изведнъж казва:

“С големина са от шест до петнадесет метра...”

“И... на разстояние от около половин миля от нас се виждат следи, които като че ли са оставени от веригите на танк...”

Олдрин започва да говори, като използва шифър:

“Има малко “цвят”, но някои каменни блокове “могат да го съдържат”. Ще видим.”

Радиолюбители успяват да уловят съобщение, в което Армстронг казва какво точно е видял на Луната:

“Тук има огромни обекти, сър! Огромни! О, боже! Разположени са от другата страна на кратера! Има ги на Луната! И ни наблюдават!”

Изненадите не са само тези. В първия кадър, даден от Луната, се вижда, че американското знаме се вее, като че ли от лек ветрец. А нали там няма атмосфера? Този епизод е спрян и грешката веднага е поправена.

И други екипажи не са оставени на спокойствие на лунната повърхност. Уловен е разговор между Сернън и Смит от “Аполо 17”:

“Странно! Тук има някакъв блок, някаква пирамида. Стоя в следата, оставена в чакъла от някакъв блок. Какви са тези предмети, които прелитат над нас?”

Ето какво казва Сернън, след като се връща на Земята:

“Навярно Луната би могла да ни разкаже за съществуванета на прастара цивилизация, която въобще не се намира на Земята. Навярно не е и на Луната, но със сигурност е в нашата галактика.”

Аномалии се наблюдават и с космически спътници, изстреляни от Земята. Една от американските лунни станции от типа “Лунър орбитър” преустановявя дейността си. Тя проговаря, но при твърде загадъчни обстоятелства.

Станцията работи със слънчеви батерии. За тяхното зареждане е необходим лунен ден. Странното е, че тя започва да работа през лунната нощ без източник на енергия.

IV. Светлинка от хилядолетията на забравата

Нашият ум се старае да проникне в дълбините на времето, да открехне страници от древната история, но не винаги успешно. Какво ли не бихме дали да се върнем само за минути в праисторическите времена, да усетим дъха на това друго време, да уловим сянката на друг живот. Но това едва ли някога ще може да стане. Следите на съществували отдавна събития напълно са заровени в тайните на времето. Немалко учени се докосват до книги, в които се процежда светлинка от хилядолетията забрава. Не е ли изумително, че човек успява да съхрани за паметта на времето отдавна отминали събития и да им даде нов живот.

В Андите, Южна Америка, се намира “Вратата на Слънцето”. На нея е изобразен най-древният календар на Земята – Тиахуанаку. На този календар годината има 290 дни. (2, с. 23) Според Х. Белами той бил създаден 10-13 хиляди години пр. Хр. Резкият скок от 290 до 365 дни в по-новите календари дава основание да се смята, че в този именно период от време е станал някакъв катаклизъм на нашата планета. Белами стига до извода, че Земята е претърпяла някаква катастрофа с космическо тяло и това е променило както периода на обикалянето й около Слънцето, така и положението на земната ос. В подкрепа на това твърдение е съотношението между най-дългия и най-късия ден на годината. В древен Египет той е 12 часа и 55 минути към 11 часа и 5 минути. У маите е 13 към 11. (2, с. 22) Друго потвърждение на хипотезата е фактът, че Египет и Мексико са на една и съща географска ширина, но такава продължителност на датите съществува на 1000 км по на юг. Това показва, че преди Потопа те са били по-близо до екватора.

Северният полюс преди катастрофата е бил в Хъдзъновия проток. След това описва крива над Гренландия, за да достигне сегашното си положение. Такова рязко изместване е могло да стане само в резултат на космическа катастрофа.

Свещената книга на персите “Зенд Авеста” описва: “Слънцето, Луната и звездите изгрявали над тях само един път в годината, и годината изглеждала като един ден и една нощ.” Такова описание може да има само до полюса. (2, с. 22)

За това разказва и “Ригаеда”, книгата със свещени химни, която арииците донесли със себе си в Индия. Там се говорело за Голямата мечка, която светела точно над главата, за звезди, които се движат по небето в кръг, за Слънце, което изгрява веднъж в годината. (2, с. 22)

Съществуването на приблизително еднакви описания ни кара да мислим, че в тези краища на Земята е имало полярна нощ.

За разместване на маси по повърхността на Земята е могла да бъде причина и гигантска приливна вълна. Вследствие на това би трябвало да стане изменяне на оста на въртене на Земята и изместване на полюсите. (2, с. 22)

Това уникално изместване също е намерило отражение в летописите на човечеството.

През XVII век в Китай пребивавал йезуитският мисионер Мартин Мартиниус. Той прекарал там няколко години, изучил езика и като се завърнал, написал подробен труд “История на Китай”. Ето как с думите на древни китайски летописци той описва какво е станало по време на Потопа: “... Опората на небето се срутила. Земята била разтърсена из основи. Небето започнало да се накланя на север. Слънцето, Луната и звездите променили пътя на движението си. Целият ред на Вселената се объркал. Слънцето било затъмнено, а планетите променили своите пътища.”

За променяне вида на небето съобщил и “един от най-мъдрите римляни”, познавач на древността – историкът Теренций Варон, който е ползвал някакъв древен източник. Той писал: “Звездата Венера променила своя цвят, размери, форма, вид и курс, което не било се случвало нито преди, нито след това.”

И в Юдея съществувала подобна версия. Там се смятало, че потопът “е станал, защото господ бог е променил местата на две звезди в съзвездието.” (2, с. 10)

Обитателите на тихоокеанските острови обозначават този период на различните си диалекти като “най-дълбока тъмнина”, “непроницаем мрак”, “безброй нощи”. (2, с. 19)

И в “Таламуда” четем, че след катастрофата (загубата на благословената прародина на човека, изгонването от Рая) Слънцето се скрило. (2, с. 19)

Етиологът Фрейзер съобщава, че изследваните от него 130 индиански племена са съхранили спомен за Потопа. Ето как го описва племето Киче от Гватемала: “...след катастрофата настъпи голям студ, а Слънцето не се виждаше.” Племената от Карибския басейн и по течението на Амазонка разказват за “страхотен грохот и рев, последвани от дълга зима.” Подобни описания намираме и при други народи.

Герстенкорн смята, че голямо количество лунен прах се е разпръснало в пространството между Земята и Луната и постепенно се е слягал между тях. За наблюдателя от Земята небето потъмняло и Слънцето помръкнало. Подобен ефект се предизвиква и от голямо количество прах от вулканичен произход. Това явление е можело да стане и от рязкото застудяване по време на катаклизма. (2, с. 19) Не изключвам вероятността да е попаднал лунен прах, да е настъпило застудяване, да са изригвали вулкани и в резултат на това да са станали всички събития, описани от различните учени.

Има основание да се предполага, че някаква космическа катастрофа е станала със Земята около 12 000 години пр. Хр.

И според полския учен Людвиг Зайдлер Земята се е сблъскала с космическо тяло. В резултат на тази катастрофа се е променило положението на полюсите и са настъпили резки промени в климата на Земята. Тогава е настъпил и краят на ледниковия период. Зайдлер обръща внимание на следния факт – в Североизточен Сибир има десетки хиляди замръзнали мамути. В техните стомаси са били намерени несмлени шишарки и клони от ела, а те растат по на юг от северната тундра. Ето още едно неопровержимо доказателство за това, че екваторът е променил положението си, като се е преместил на юг. (стр. 27 а)

“Попол-Вух” съобщава, че след катастрофата “настанал много голям студ, Слънцето не се виждало”. Древните митове на Мексико и Венецуела разказват, че скоро след Потопа настъпил страшен студ и морето се покрило с лед. А племената, които живеят в тропичните гори на Амазонка, и досега пазят спомени за ужасната и дълга зима, настъпила след Потопа, когато измръзвали и измирали от студ.

Книгата “Зенд-Авеста” също известява за царя на тъмнината, който изпратил студ и мраз на благословената родина на древните арийци. “Зенд-Авеста” разказва, че арийците били предупредени за настъпването на студовете: “На Земята ще налетят унищожителни зими... те ще донесат сняг, дълбок 14 пръста...” (2, с. 20)

Почти всички извори, съобщаващи за катастрофата разказват за събудили се вулкани, за планини, изхвърлящи в небето огън и пепел. Ясно е, че изхвърлянето на огромно количество вулканична прах и пепел в атмосферата неизбежно ще да е предизвикало рязко понижение на околната температура, за което съобщават достигналите до нас възпоминания. (2)

Но може би това не е единствената причина да настъпи епоха на студ и мрак.

Друга причина, която би могла да доведе до същите резултати, е промяната на полюсите на Земята или на ъгъла на нейния наклон спрямо орбитата. Залежите на каменни въглища в Антарктида, на Шпицберген и зад Северния полярен кръг свидетелстват, че полюсите са се намирали далеч от тези райони. (2, с. 21)

“Наклонът на земната ос се мени в продължение на период от 40 000 години. Освен това, земната ос се променя ритмично на 21 000 години. Измененията на наклона на земната ос променят и ъгъла на падането на слънчевите лъчи, а следователно значително се променя и климатът в отделни части на земното кълбо.” (2, с. 21)

Да се прехвърлим в Америка. Ученият Праути съобщава, че по цялото Атлантическо крайбрежие край САЩ на площ 21 500 кв. км са открити около 140 000 кратера от метеоритен произход. Те са разположени около град Чарлстън. Изследванията с магнитомер показали повишени магнитни свойства на 26 от тях. Друг негов колега – Уалдо, достигнал до извода, че кратерите са от метеоритен произход, но са отломки от голямо космическо тяло. Уточнява се и времето на катастрофата – около 12000 г. пр. Хр.

Германският инженер Ото Мук определя мястото на падане на главната маса от космичното тяло – близо до Флорида и Бахамските острови.

Подобна е и хипотезата на руския професор Ветчинкин. Според него, тялото се е врязало под малък ъгъл спрямо хоризонта, в югоизточна посока, така че е накарало Северният полюс да опише сложната крива от Хъдзъновия проток през Гренландия до сегашното си място.

Българският астроном професор Бонев е на мнение, че гибелта на Атлантида е свързана с падането или преминаването на тяло с големината на астероида Церера (с диаметър около 770 км). За мястото на катастрофата той посочва Атлантическия океан.

Освен кратерите около град Чарлстън, са останали и други следи от катастрофата. На североизток от Малката Бахамска банка и остров Литъл Абако в Атлантическия океан се намира Бахамската падина. Диаметърът й е 150-250 км, а дълбочината – от 5027 до 5301 метра. В средата й се издига куполовидно възвишение, над което водата е 1137 метра. Видът на падината е точно като кратер след космическа катастрофа. Интересно е, че банките и островите имат много стръмни склонове. Геолозите все още нямат обяснение за този факт. Но те също като Уалдо определят възрастта за образуване на склоновете – около 12 000 г. пр. Хр. Картите на Антарктида, изготвени от Орониций Финей, също поставят много въпроси. На древната карта на континента се виждат реки и фиорди. На местата, където са означени реките, днес има ледници, които бавно се свличат към океана.

Според руският учен Александър Горбовски най-малко преди 6000 години ледената броня изцяло е покрила Антарктида. (1 и 2, с. 28)

Същият автор ни показва и други следи от евентуалната катастрофа, сполетяла тогава Земята. Такова сътресение е предизвикало катаклизми от планетарен характер, които и до ден днешен са запазени остатъци върху Земята. (2)

“Руските учени академик В. Обручев и Е. Хагемейстер изказаха предположението, че краят на последния ледников период в Северното полукълбо е пряко свързан с потъването на някаква суша в Атлантическия океан. Потъването на тази суша създало възможност Гълфстрийм да се устреми на север и така завършила епохата на заледяването в Европа и Гренландия.” (2, с. 26)

“Отвреме навреме в ръцете на изследователите попадат различни по вид находки, които потвърждават, че някога в Атлантическия океан наистина е съществувала суша. Шведският учен П. Колбе, вземайки проба от дъното на Антлантическия океан на дълбочина 3600 м, извлякъл остатъци от водорасли, които могат да растат само в сладки води. Единственото обяснение на това откритие може да бъде предположението, че някога на това място е имало суша.” (2, с. 26)

“През 1898 г. екипажът на един френски кораб, който ремонтирал кабела, минаващ по дъното на Атлантическия океан, измъкнал случайно на повърхността парче скала от вулканичен произход. Учените се заинтересували от находката. Оказало се, че такава стъкловидна лава е могла да се образува само при атмосферно налягане. Тази лава датира от XIII хилядолетие пр. н. е.” (2, с. 26)

“Датата на потъването на Атлантида, която намираме у Платон – 9570 г. пр. Хр. е също през Х хилядолетие.” (2, с. 26)

“Могло е да се установи, че времето, когато се е появил Ниагарският водопад, образуван в резултат на резки геологични размествания в този район, е VIII-XIII хилядолетие пр. Хр.

“Неотдавна известният мексикански учен Гарсиа Пайона открил в Кордилерите на височина 5700 м под дебел слой лед останки от две колиби. Варовиците с раковините и следите от дейността на морето край колибите говорят, че някога те са се намирали на морския бряг. Изчисленията показват, че издигането в тази област е станало преди повече от 10 000 години.” (2, с. 27)

“Големият американски изследовател У. Либи, лауреат на Нобелова награда, твърди, че прецизният радиовъглероден анализ е позволил да се открият удивителни явления на американския континент. Например “Преди 10 400 години – пише Либи – следите на човека внезапно изчезват... Откритите засега факти говорят, че именно на тази граница става като че ли някакво прекъсване в тяхната последователност.” (2, с. 27)

“В Централна Азия, в планината на Курдистан, се намира забележителната пещера Щандер, чиито културни пластове сами по себе си са една непрекъсваща се хроника на 1000 000 човешка история. На границата на същата дата – 10 000 г. пр. Хр. настъпва внезапно прекъсване.” (2, с. 27)

Потопът е оставил трайна следа в съзнанието на човечеството. Колкото по-близо до Бахамските острови и Флорида са се развивали събитията от този катаклизъм, толкова ужасният спомен е по-голям.

Ето още подробности от описанието на племето Киче от Гватемала: “Станал много голям Потоп... потъмнял ликът на Земята и започнал да вали черен дъжд, пороят се леел ден и нощ... Хората бягали отчаяни... Те се опитвали да се изкачат на покривите на къщите, които се срутвали и ги захвърляли на земята... Те се опитвали да се покатерят по върховете на дърветата, но дърветата ги изхвърлили, хората търсели спасение в пещерите и скалните дупки, и те погребвали хората. Така завършила гибелта (на рода, расите) на хората, обречени на унищожение.” (2, с. 7)

В древномексиканските текстове “Кодекс Чималпопока” също се вижда, че водата покривала цялата земя. “Небето се приближавало до Земята и в един ден загинало всичко, дори планините се скрили под водата... Казват, че скалите, които виждаме сега, тогава покрили цялата земя, а лавата кипяла и клокочела с тътен и се издигали червени планини...” (2, с. 7)

В бразилските предания описанието е същото: “... Водата се издигнала на голяма височина – гласи едно от бразилските предания – и цялата земя била потопена във вода. Мракът и пороят не прекъсвали. Хората бягали, незнаейки къде да се скрият, изкачвали се на най-високите дървета и планини.” (2, с. 7)

Ясно е, че през този период са се образували планини. Индианците от островите Кралица Шарлота твърдят например в митовете си, че до катастрофата Земята не е била такава, каквато е сега, и че тогава съвсем не е имало планини. “Кодекс Чималпопока” споменава за издигащи се червени планини, явно нажежени или покрити с разтопена лава.” (2, с. 7)

Отдалечавайки се от Карибския басейн, мащабите на катастрофата намаляват: “Например в преданията на индианците от Аляска (племето Глингит) се говори само за Потоп. Малкото оцелели хора плували с кану към планинските върхове, за да се спасят от бушуващите води. Мечки и вълци, подети от Потопа, без да се плашат, бързали да доплуват до лодките и хората трябвало да ги пропъждат с копия и весла.” (2, с. 8)

В древна Гърция водата достигала до короните на дърветата: “Едни търсели по-високи хълмове, други се качвали на лодки и работели с веслата там, където неотдавна били орали, трети улавяли риби по върховете на брястовете.” (2, с. 8)

В Шумер не се описват сериозни наводнения: “Сутринта рукна порой, а през нощта с очите си видях обилния дъжд. Погледнах в лице бурята, страшно беше да се гледа...” (2, с. 8) Глинените таблички на Шумер описват пет града, които са съществували преди Потопа – Ериду, Баб-Габира, Ларак, Сипар и Шурупак. По информация от Омировите редове Хенри Шлиман откри Троя. Използвайки клинописното писмо, археолози откриват три от допотопните градове – Ериду, Сипар и Шурупак. По време на разкопките били открити следи от наводнение, сполетяло този район. (2, с. 5)

“В свещената книга на древните иранци “Зенд-Авеста” се казва, че по време на Потопа по цялата земя водата била на височина, колкото човешки ръст...” (2, с. 8)

“Преданията твърдят, че в югоизточния район на Азия, в Китай, морските води залели сушата и след това се оттеглили от крайбрежието на югоизток.” (2, с. 8)

От този период са запазени много малко изображения за катастрофата. Две от тях са рисунка от ацтекски кодекс и древновавилонско изображение. (2, с. 6)

Древните са запазили спомен за космическия произход на катастрофата. “Древноиндийските свещени книги, съобщавайки за причината за катастрофата, сполетяла Земята, разказват, че тя била предизвикана от “бог Хаягрива, който обитава бездната. Халдейските митове споменават някакъв си архангел на бездната.” (2, с. 11)

Някои автори смятат, че древногръцката легенда за Фаетон е съхранен спомен за Потопа. Според тази легенда Фаетон, син на Хелиос, е поискал да управлява един ден небесната колесница. Той не успял да я удържа добре и се приближавал твърде много до Земята, като изпепелявал повърхността й. Зевс поразил с мълния младежа и той рухнал върху Земята.

Описанието на Фаетон прилича на преминаване на комета край Земята и сблъсък с нея. Някои автори предполагат, че Земята може да се е сблъскала с комета. “Дали това не е небесния “Велик Змей”, за когото четем в пета книга на кодекса на маите “Чилам Балам”, че се бил появил на небето и паднал на Земята. Скали и дървета били раздробени. От небето се спуснал Великият Змей... Заедно с Великия Змей, небето рухнало на Земята и я заляло с вода.” (2, с. 15)

Според мен, катаклизмите на Земята са били в резултат на една гигантска инженерна операция. Развита цивилизация е въвела Луната в сегашната й орбита. Това е довело до аномалии, които са описани от много народи и летописци. Възможно е падането на скална маса в Карибския басейн да е унищожила Атлантида. В резултат на навлизането на Луната в новата й орбита, се е образувала километрична по височина приливна вълна в Американския континент, чиито размери с отдалечаването от епицентъра, са намалели. Не се изключва вероятността огнените стихии в небето да са реактивни термоядрени двигатели, които са извършили невероятното за нашите представи придвижване на Луната. Така тя вече е започнала да изпълнява ролята, описана от Комитов и Владимиров.

“Това предположение на съвременните изследователи намира отклик със сведение, което Солон получил в Египет. Както известява Платон, жреците били казали на Солон, че под мита за Фаетон “се крие истината, че светилата, движещи се в небето и около Земята, се отклоняват от пътя си и през дълги промеждутъци от време изтребват всичко на Земята посредством силния огън”.

В редица стигнали до нас съобщения, свързани с катастрофата, се споменава, че на небето се появили някакви тела, паднали след това на Земята (или отдалечили се от нея). Така в петата книга на “Сибила” се казва, че на източния хоризонт се е появило някакво огнено тяло, което със светлината си затъмнило Слънцето и паднало след това в океана. Ирландските предания говорят за странни “облаци”, появили се на небето след Потопа, които се разкъсвали и падали на Земята, причинявайки извънредно големи разрушения. Очевидно към числото на подобни съобщения принадлежи и едно от индианските предания, което твърди, че след Потопа изгрели седем слънца на небето, а после едно от тях погълнало останалите шест.” (2, с. 12)

Известният шведски анстоном Ханес Алфен излага теорията на немския си колега Герстенкорн. Луната е била планета, която се е движела по орбита, близка до земната. Постепенно тя е била притегляна от Земята и видимият й диаметър се е увеличил 20 пъти. Когато нашият спътник е бил най-близо до Земята, приливната вълна е била няколко километра. (2, с. 15)

Бъдещи изследвания ще покажат дали наистина Луната е станала спътник на Земята по време на Потопа. Интересна е и причината, породила това явление – естествена или изкуствена. Важното е, че имаме сериозни основания да се съмняваме дали винаги Луната е огрявала нашето нощно небе.

Много народи са съхранили спомени, че преди Потопа на небето не е имало Луна. За такъв факт се споменава в южноамериканските предания и финландския епос “Калевала”. Маите не споменават за Луна, а тяхното нощно небе се осветявало от Венера. В Южна Африка бушмените от този период не помнят на небето да е имало Луна. В Южна Гърция, в Пелопонес, имало страна Аркадия. Нейните жители също не говорят за нашия спътник. Елините ги наричат “долунни”. (2, с. 16)

Гръцкият математик и астроном Анаксагор (V в. пр. Хр.) и Аполоний Родоски, главен надзирател в Александровската библиотека, се позовават на недостигнали до нас древни източници и текстове, според които Луната се е появила на небето по-късно, след възникването на Земята. (2, с. 16)

За съжаление безжалостната стихия на времето е унищожила голяма част от доказателствата за събитията от този период. И все пак някои постижения на нашите предци ни изумяват и провокират мисленето ни – да търсим и сами да намираме отговор на многото въпроси. А може би информацията е закодирана така, че само при определено ниво на познанието може да бъде разбрана? Коя е цивилизацията, която е давала информация на много народи и от която са останали само бегли следи и бледи спомени в съзнанието на човечеството? Атланти или извънземни? А може би и двете? Всъщност какво значение има това, след като и ние самите не сме сигурни кои сме? А може би точно тук е ключът на загадъчното: “Откъде сме?”

Древногръцкият философ Крантор говори за колона в Египет, на която била изписана историята на остров, потънал в Атлантическия океан. Древни източници сочат, че такива катастрофи стават периодично.

“Вие помните само един Потоп – казвали египетските жреци на философа Солон през VI в. пр. Хр. – а преди него е имало много други.”

Целият живот на маите е белязан с някакво очакване, че катастрофата ще се повтори. Същото тревожно очакване звучи и на много места в библейските текстове: “Слънцето ще помръкне и Луната няма да праща светлината си. И звездите ще падат от небето, а силите небесни ще се разклатят... Никой не знае кога ще дойдат този ден и час.”

С очакване на нови катаклизми са проникнати и пророческите текстове на Вавилон. За цикличност на катастрофата пише и в “Таламуд”. Индийските свещени книги “Пурани” също твърдят, че подобни бедствия, придружени с потъването на цели континенти, са циклични и могат да бъдат предсказани предварително. “Махабхарата” твърди, че ще дойде ден, когато бушуващите води на нов потоп ще погълнат Земята.” (2, с. 18)

Някои учени смятат, че Земята е имала “първа Луна”. (2, с. 17) Този спътник се нарича Перун. Той навярно се е врязъл в земната повърхност по време на Потопа. На тази мисъл ни навеждат остатъците от метеоритно вещество, открити неотдавна в централния район на Южна Америка. Според мнението на редица учени, това свидетелства за катастрофа, постигнала другия съществуващ спътник на Земята. Остатъците от това вещество, намерени на такова голямо пространство, не са нищо друго, освен останки от този спътник, паднал на Земата.

Значителни маси вещество от космически произход са намерени не само в Южна Америка, но и в други райони на Земята. Така Д. Борзел, който преди известно време откри пласт от бяла пепел (от 5 до 30 см), заемащ огромни пространства на дъното на Тихия океан, изтъква удивителната еднородност и дебелината на този пласт и го свързва с космически причини. Твърде многото никел в океанските утайки някои изследователи също обясняват с потока от метеоритни отломъци, паднали някога на Земята. (2, с. 17)

Редица учени смятат, че гигантска катастрофа е сполетяла Земята в палеозойската ера – преди 400-500 млн.години. Пухляков например пише, че “Земята се е сблъскала с блуждаещо тяло, в резултат на което обемът на планетата се е увеличил и са се образували моретата и океаните в сегашния им вид.”

Но как точно е станала катастрофата, за която много учени говорят? Може да се допусне, че тялото, врязало се в Земята при приближаването си, най-напред е предизвикало рязко ускоряване на въртенето й. Това е довело до нейното разпукване, а при сблъскването скоростта на движение е вече по-забавена. Интересни са и доказателствата, които подкрепят тази хипотеза. Тъй като тялото се състои от тежки елементи, колкото повече навлизало във вътрешността на Земята, толкова скоростта на въртенето й би трябвало да се увеличава. Това обаче не се забелязва, тъй като приливите го компенсират. И само един път в годината Земята увеличва скоростта си около своята ос дотолкова, че да превъзхожда спирачното действие на приливите за сто години.

Някои учени са на мнение, че увеличаването на скоростта на въртене на земята около оста й е довело до рязкото намаляване на концентрацията на благородните газове – неон, криптон, ксенон.

С тази катастрофа се свързва и гибелта на гигантските влечуги. Тъй като след нея силата на земното привличане е такава, че на планетата ни не могат да живеят същества високи по седем-осем метра. По онова време е съществувал и плитководният океан Тетис. Вследствие на сблъсъка, той се изличава и континетите и моретата ни придобиват сегашния си вид.

Колко ли загадки за живота на нашата планета всъщност се надсмиват над все още несъвършения ни ум? Какви ли събития са ставали някога на Земята? Засега само гадаем. Може би развити цивилизации са изчезвали в резултат на космични катастрофи. А не е ли изключено и в резултат на войни? Затова би трябвало сериозно да се замислим за екологичната война, която водим срещу природата, за тоновете складирано ядрено оръжие, докато не е станало късно. Дай боже, да се вразумим навреме!

Възможност да търсим истината за отминали епохи и събития в исторически текстове, достигнали до нас след хилядолетия, ни дава Горбовски. Ето каква информация получаваме от различни исторически източници за допотопния период:

“Жреците съобщили на Солон, че след катастрофата, която е унищожила населението на градовете по крайбрежията на моретата и реките, оцелели само “най-примитивните и неграмотните”, “пастирите и скотовъдците”, които били в планините.” (2, с. 44)

“Известният арабски учен Абу Балкхи (IX-X) писал, че в навечерието на Потопа мъдреци, предвиждайки катастрофата, “построили в Долен Египет много пирамиди от камък, за да се спасят там през време на наближаващата гибел.” (2, с. 42)

Масуди, друг арабски историк, като се позовавал на недостигнали до нас източници, писал: “Сурид, един от царете, който живял преди Потопа, построил две големи пирамиди и заповядал на жреците да скрият в тях запаси на техните знания и онова, което те са достигнали в различните изкуства и науки, за да оцелеят за онези, които после ще могат да ги разберат. Той записал също и положението на звездите, техните цикли...” (2, с. 43)

Оказва се, че предците на днешната цивилизация са искали да съхранят за поколенията достиженията на високоразвитото си познание. Не по-малко изумително е и техническото съвършенство на древните строежи. Използвани са каменни блокове с огромна маса и са положени на места, където няма материал за тях. Днес можем да си представим какви съоръжения са били необходими за подобни гиганти.

И все пак, какво се опитват да ни кажат самите строежи след хилядолетия мълчание? Ето част от фактите, които ни показва Ерих фон Деникен в “Спомени от бъдещето”: (3)

“Основата на Хеопсовата пирамида заема площ от 53 000 кв. километра. Тя е 147 м висока при завършването й. Маса – 6 500 000 тона. Състои се от 2 300 000 блока, всеки по 2, 5 тона. Тези блокове са пренесени от другия бряг на Нил, от планината Мокадам. Ако умножим височината на пирамидата по един милиард, ще получим разстоянието от Земята до Слънцето. Меридианът, който преминава през Хеопсовата пирамида, разделя океани и континенти на две равни половини. Ако повърхността на основата й се раздели на двойната височина, ще получим числото Пи – 3, 14, установено 4000 години по-късно от Лудолф.

Пирамидата Хепрен е облъчвана с техника през 1967 г., за да се установи дали има помещения. При този експеримент уредите дават неточни данни.

Сфинксът е с височина 20 и дължина 73 метра. Възрастта му е неизвестна.

Статуята на Рамзес II е изсечена от един единствен каменен блок с маса 1200 тона. Донесен е на това място от 600 км разстояние.

Миноските колоси са на възраст 3500 години и са изсечени от блокове с маса 1000 тона.

Обелискът в Асуан е дълъг 42 м и има маса 1200 тона. Той не може да се повдигне, камо ли да се премести. Камъните, всеки от които е 2000 тона, са от Баалбек в Ливан. Те са дълги 4, 5 и широки 4 метра. Представляват основа на строежи в по-късни исторически времена.

Всички тези строежи от зората на нашата цивилизация за нас днес са трудно достижими. Коя е ръката и кой е умът, които са ги построили? Откога и докога са съществували?

През 1967 г. учените са стъписани, когато апаратурата дава неточни данни в пирамидата Хепрен. Не по-малко са изумени специалистите от бившия СССР, когато откриват тайнствен неприроден източник. Той генерира нискочестотни електромагнитни импулси, които излизат от дълбините на пещерата Кашкулак. (3)

Всичко започнало през 1985 година. Руският учен Константин Бакулин излизал от пещерата последен след група спелеолози. Изведнъж той усетил върху себе си тежък втренчен поглед. Решил да бяга, но краката му стоели като заковани. Обърнал се и видял... шамана.

По-късно експедиция от учени начело с Александър Трофимов решила да провери дали изживяванията на Бакулин са на психична основа или действа някакъв страничен фактор. Уредите установили, че електромагнитното поле в пещерата постоянно се колебае. Между всички сигнали се промъквал един строго определен импулс. Той бил ту единичен, ту на “пакети”. Учените са на категорично мнение, че импулсите се дължат на неприроден източник.

Трофимов има предположение, че когато се появят сигналите, човек започва да вижда холографски обемни образи. Те са запечатани в предмети от пещерата.

Професор Зайцев показва череп от бизон с отвърстие от огнестрелно оръжие. Възраст – 40 000 години. Специалистите са категорични, че тази дупка може да бъде резултат от силно избухливо вещество и че е прострелян жив бизон.

Ерих фон Деникен посочва и следния странен факт. Кварцов череп е намерен в един от древните градове на маите. Той е обработен срещу оста, а се знае, че кварцът има твърдост седем по деветстепенната скала на Моос. По-твърди от него са курундът и диамантът. При шлифоването му стоманеният резец е безсилен. Следи от обработка не се забелязват дори под микроскоп. Предполагаемата му възраст е между 3000 и 5000 години.

Учените се натъкват не само на странни находки. Странни са и астрономичните и математичните познания, които откриваме в древните текстове. Да използваме за източник изследванията на Горбовски.

“Халдейците твърдят – четем у Диодор Сицилийски – че световната материя е вечна и че тя както никога не възниква, така и никога не може да бъде унищожена.” (2, с. 54)

В древната санскритска книга “Вишну-Пурана” се казва, че нашата Земя е само един от хилядите милиони, подобни на нея обитаеми светове във Вселената. Според един тибетски текст във Вселената има тъй много светове, че дори сам Буда не може да ги преброи. Както казва будистската традиция “всеки от тези светове е заобиколен с обвивка от син въздух или ефир.” (2, с. 51)

Египтяните са смятали, че движението на Земята се подчинява на същите закони, които важат и за другите планети. – Юпитер, Сатурн, Марс, Меркурий и Венера. Те са знаели, че Земята е кълбо, което се върти. “Гледай земята... на бога е пред мен като кръгла топка.” (2, с. 52)

Коперник, който се смята за автор на идеята за въртенето на Земята около Слънцето, пише в предисловие към трудовете си, адресирано към римския папа, че е взел идеята от древните автори.

“А за Слънцето, което по-късната европейска наука считаше за неподвижно, в древните египетски текстове пише, че се движи в пространството и го наричат “кълбо, плаващо в недрата на богинята Ну.” (2, с. 53)

Ето какво казва “Каббала” (Книга на Зохар):

“Цялата Земя се върти подобно на кръг. Едни от жителите се намират отдолу, другите – отгоре. Докато в едни райони на Земята е нощ, в други – ден, а когато хората на едни места виждат зазоряването, над други се спуска вечерният здрач. Каббала се позовава на древни книги.” (2, с. 53)

Тези следи от реални астрономични представи намираме и в най-ранните християнски текстове, където се казва по-специално за Земята, че виси “в пустотата на нищо”. (Книга на Йов, 26, 7) (2, с. 53)

А. Ширакаци, учен от VII век също пише за кълбовидността на Земята, като се позовава на древни текстове. (2, с. 53)

Правят впечатление внезпно появилите астрономични познания в Шумер. Времето на завъртане на Луната около собствената й ос е известно до точност до 0, 4 сек., продължителността на годината е определена доста точно – 365 дни, 6 часа и 11 мин., което се различава от съвременните изчисления само с три минути. (2, с. 50)

Гръцкият астроном Хипарх е определил преди 2000 години лунната орбита с точност до 1/100 от градуса. (2, с. 50) Маите са знаели продължителността на лунния месец с точност до 0, 0004 дни. Според Диоген Лаеретски египтяните имат записани 373 слънчеви и 832 лунни затъмнения, за което е необходимо да се извършат наблюдения не по-малко от 10 000 години. (2, с. 50)

Бавното движение на звездния свод завършва пълния си цикъл за 25 920 години. Тази цифра се среща в редица Шумерски текстове. (2, с. 51)

В Европа не е имало меден век, а изделията от бронз се появяват внезапно и се разпространяват из целия континент. Доказателство, че добиването на бронз не може да е резултат на ежедневна практика, е фактът, че египетската и месопотамската цивилизация нямат необходимата суровина – смята Горбовски.

Археологът Джон Масон посочва, че в Перу е открил древни украшения, излети от платина. Известно е, че тя се топи при температура 1780 °С и при технология, близка до съвременната...

За начало на електричната епоха се счита 1786 година, когато Луиджи Галвани прави опитите си. Находка на галваничен елемент в музей в Багдад обаче ни кара да мислим, че електричеството е било известно доста по-рано на човечеството.

Най-древната история на планетата Земя – тя винаги измъчва до крайност нашето въображение. Как и по какъв начин предците ни са имали допир до знания, които смятаме за приоритет на нашата цивилизация? А може би са имали помощ отвън. Напълно е възможно да получим отговор на тези въпроси, когато разгадаем природата на явления, които са все още тайна за нас. Явления, които взривяват интереса на хората и стигат до пределите на нашето въображение. Търсим отговор на въпроса – какво представляват аномалните явления, какви загадки крие човешката психика, как да се усъвършенстваме? Много от тайните ще разберем като повдигнем булото на голямата загадка за нашия произход.

Доста бързо някои представители на съвременната наука решиха, че човекът е произлязъл от маймуната. Тези възгледи задоволяваха научното познание в края на миналия век. Находки от последно време и по-точни анализи изместват пределите на развитие на човешката цивилизация доста назад. А произходът ни от маймуната все повече се превръща в твърде необоснована теория, която вече се разпуква по всички шевове. При нея се търси “липсващото звено”, но се оказва, че цялата верига я няма. Силен удар върху дарвинистите е доказателството, че придобитите белези не се наследяват. Открит е комар, прекарал в ахат 100 млн. години. Той не се различава от съвременника си, но за какво му е служело хоботчето, след като тогава не е имало бозайници? (4) Това е само едно от многото доказателства. Но ето факти за развитието на човека, според теорията на Дарвин:

През 1891 г. на о. Ява са открити парчета кост – от теменна, част от бедрена, и три зъба. След това 24 учени обсъждали проблема за вида на съществото, от което са тези останки. Част от тях решили, че са на маймуна, други – че е “липсващото звено”, а трети сметнали, че са на човек. В крайна сметка бил създаден Питекантропус Еректус. (4) Именно създаден и освен това на възраст 1 млн. години. Хайделбергският човек е на възраст от 500 до 700 хиляди години. Всичко е определено по челюст. И до ден днешен антрополозите не знаят на какво същество е тя. Накрая идват неадентарталците на възраст 200 000 години.

Някои от находките, които бяха поставени в еволюционната верига, се оказаха фалшификати:

“Еантропус Даусен” се оказа антропологична грешка. Находката е маймуна, която е умряла преди 50 години. Нейните зъби са изпилени и покрити с хромова смес. (4)

“Гаспаро Питекус Гаролукуки”, който се смяташе за най-стария прародител на човека, е изграден по един зъб. Само че зъбът се оказа на свиня! (4)

Тук основателно възникват няколко въпроса. И до ден днешен в различни части на Земята съществуват племена на ниво първобитнообщинен строй. Ако след хилядолетие бъде открит череп на такъв човек, той ли ще бъде праобразът на Хомо Сапиенс от наши дни? Не е малък броят на хората със заболявания, довели до трайни деформации в костната система. А ако първообразът на нашата епоха в бъдеще се изгражда от такъв индивид? Чак тук идва мисълта, че е възможна грешка в истинността на находката.

От научна гледна точка материалът, който служи за доказателство на дарвинизма, е твърде оскъден, но пък теорията – доста смело изградена.

Къде обаче можем да поставим фактите, които много по-аргументирано доказват други хипотези за произхода ни? До кога наивно да си затваряме очите пред истината за самите нас?

През 1931 г. са открити отпечатъци от човешки крака в слоеве, чиято възраст е 250 млн. години. Тогава не е имало нито бозайници, нито влечуги или птици. Отпечатъкът от ботуш е намерен в пустинята Гоби – с възраст 50 млн. години. (4)

От доисторически времена са намерени предмети, обработвани от човешка ръка:

В Австралия е открит метеорит, обработван преди 30 млн. години. Край Одеса са намерени кости от древни животни, обработвани с железни инструменти. Още през XVI век испанският вицекрал на Перу е държал гвоздей с дължина 18 см, който впоследствие бил загубен. Той бил зациментиран в руда. Друг гвоздей е намерен в Англия – проникнал около 3 см в твърд пясъчник. В Шотландия е намерен инструмент във въглищните пластове, използван от човешки ръце. (4)

В кварцов кристал от град Спрингфийлд е намерен железен пирон. Винт с дължина 5 см е открит в Невада, също от доисторически времена. (4)

Това са безспорни следи от разумна дейност преди милиони години. Логично възниква въпросът: има ли следи от хора от това време? Оказва се, че са открити и са много по-доказуеми, отколкото звената в Дарвиновата теория.

В платото Потвар, Пакистан са открити кости на 80 човекоподобни същества, които по структура са много близки до съвременния човек. Възрастта им е между 8 и 13 млн. години. Открит е череп на възраст 2, 8 млн. години, който също говори, че трябва да коригираме представите си за началото на човешката цивилизация. (4)

Според други археологични разкрития тези хора са притежавали цивилизация, която засега трудно се вмества в нашите представи. Стъпка на човек е открита до тази на динозавър в коритото на река Пелекси Ривър, Тексас. Това е станало през епохата креда – преди 400 млн. години. Антрополозите са изчислили, че този човек е бил висок 3, 5 метра и е тежал 450 килограма.

Върху камъните от река Ика са изобразени динозаври и бронтозаври редом с тях хора, наблюдаващи с далекоглед, изобразено е точно анатомически човешкото сърце, операции, континенти.

Картината от този период се допълва от глинените фигурки от град Акамбара с изображения на тези доисторически животни.

За научното познание няма значение каква представа искаме да имаме ние от миналото. Необходимо е реално да погледнем на натрупания доказателствен материал.

Според някои учени Земята е претърпяла гигантска космическа катастрофа преди 400-500 млн. години. В резултат на това са загинали гигантските гущери. Следи от човешка цивилизация са останали от това време, колкото и невероятно да ни звучи. Хората са имали контакт с няколкометрови гиганти. Постиженията, според рисунките от камъните на река Ика и град Акамбара, са на доста високо ниво в областта на медицината, астрономията, оптиката и др. Това не е малко от оскъдните сведения, които имаме. Стихията навярно е помела всичко, което са постигнали предците ни.

Следите от този период до преди 12 000 г. пр. Хр. ни говорят за съществуването на човешки постижения, в някои отношения непосилни за нас.

Астрономичните изчисления са с поразителна точност. Пирамидите, каменните колоси на Великденските острови, Стоунхендж, платото Наска изумяват с величието на строителния гений. Те съдържат в своите размери астрономически познания, които трудно могат да бъдат унищожени при космически катастрофи. Мумифицирането е все още тайна за нас. Древните са добивали труднотопими метали, обработвали са прецизно различни вещества.

По време на Потопа от 12 000 г. пр. Хр. голяма част от техните постижения са били унищожени. След това цивилизацията придобива сегашния си вид.

V. Човешките биоритми и Луната (проф.д.б.н. Александър Дубров)

Най-новите изследвания на биологичната биофизика показаха важната роля на влиянието на приливните сили на Луната и Слънцето върху човека. (8) Развитието на биосферата е било повлиявано непрекъснато от оформящото действие на околната среда. Само гравитацията (ГР) и геомагнетизмът (ГМ) са определящите фактори за формирането на живота на земята.

Трябва да бъде отбелязано също така, че сред постоянните фактори на околната среда съществува още един фактор от първоначална важност за еволюцията. Това е въртенето на Земята около собствената й ос и орбиталното въртене около Слънцето.

Повдигащите сили на Кориолис са основни фактори на околната среда и най-важен компонент на ''рамката'' на Земята. Това са трите основни геофизични фактора, въздействащи върху живите организми на всичките им етапи на развитие. Действието на лунните и слънчевите приливни сили е много важно за дългите биоритмени периоди в живите организми. Периодограмата на тестувани здравни обекти показват тези индикатори на вариации, които имат точни компоненти с 6, 9-10, 12-14 и 28-32 дневни периоди.

В медицинската литература, публикациите за ролята на Луната върху човешките жизнени функции, се концентрират върху два важни цикъла на лунните фази - нова луна (НЛ) и пълнолуние(ПЛ). Проведени са специални изследвания върху функционалните процеси, свързани с женската полова система. Изследвана е овулацията на жените. Изследователите (W&A Menaker, 1959) анализирали 510 0000 раждания в Ню Йорк за периода 1948-1957 година. Те открили, че пикът на зачеване и оттам овулацията при жените пада при ПЛ или ден преди това. НЛ се отличава с намаляване броя на овулациите (и зачеването) и в последствие, по-голям брой менструации. Литературата по акушерство показва, че бременноста при жените продължава 10 лунни месеца или средно 280 дни. Статистическите данни от 510 000 раждания (Menaker,1959) сочат, че най-малката честота на раждания е била отбелязана през НЛ (+1ден), докато повечето от ражданията са записани през ПЛ (+1 ден). В Ню Йорк се оказало, че на базата на 500 000 раждания, честотата на раждания през ПЛ е много по-висока, отколкото след фазата (Osley, 1973). Открита е лунна ритмичност при всички параметри (телесна температура, кортизол, секреция на йоните - K, Na,CI в урината), равняваща се на 24,9 часа.

Ритмичност се наблюдава и в съдържанието на активни субстанции в кръвта, засилващи кардиоваскуларните функции (серотонин, ацетилхолин и др.), имаща 14-15 дневна лунна периодичност и подчертана връзка с фазите на луната.

Предполага се, че луната има специфично въздействие върху състоянието на вегетативната система и на такива важни мозъчни структури като малък мозък, хиподаламус, пинеално тяло (Fidelsberg,1972; Ebertin,1979), човешката мисловна дейност (Jin-Dechu,1987). През периода на ПЛ човешката работоспособност и възбудимост на нервната система нараства. През НЛ ситуацията е променя обратно - намалява творчеството и способността за концентрация.

Сомнамболизмът (лунатизъм) е нарушение на съня, което се предизвиква от промени в процесите на подтискане. Двигателният анализатор се възбужда вследствие на въздействието на различни външни фактори - лунна светлина, лунна гравитация.

При епилепсия въздействието на Луната е изследвано почти изцяло. Учените признават въздействието й върху това сериозно мозъчно заболяване, вследствие изследването на 80 000 случаи на епилептични припадаци (Heckert,1961). Дубров е забелязал зачестяване на случаите на инфаркта на миокарда (19 950 случая) и стенокардиите (52,700) за периода 1964-1975 г. в Киев, Украйна, през дните на лунните фази и намаляването им между тях. Разгледаната хипотеза е структурирана в резултат на анализ на много източници.

Очевидно тяло като Луната е жизнено важно за еволюцията на Земята. Тази зависимост е по-силна при по-висшите организми. Може би ако Перун е изпълнявал тази роля и се е врязъл в земната мантия, то Луната впоследствие да е било необходимото космическо тяло. Дали обаче земната гравитация я притеглила към нас или свръхразвита цивилизация е направила това, на този етап трудно може да отговорим.

Може би бъдещето ще даде този отговор!

Цитирана литература

Библия, Евангелистка петдесятна църква, София, 1991.

Горбовски, А. Загадки на най-старата история, Народна просвета, София, 1979.

Деникен, Е. Спомени от бъдещето, Литера Прима, София, 1992.

Мачканов, Т. Предречено от Библията, Слово, Велико Търново, 1991.

На границе невъзможного, Скайс, Москва, 1990.

Памукчиев, И., Калинков, М. Любителски телескопи, Наука и изкуство, София, 1970.

Уайнбърг, С. Първите три минути след сътворението, Наука и изкуство, София, 1984.

Дубров, А.П. Човешките биоритми и Луната, Нова, Ню Йорк, 1995.

ВНЕЗАПНИЯ КРАЙ НА ЕДИН ЖИВОТИНСКИ РАЙ

2010-11-23T10:29:00.000-08:00

В края на плейстоцена се случва нещо ужасно. Поради причини, които не са ни известни, изчезват множество животински и растителни видове. Изчезват мамутът и мастодонтът, саблезъбият тигър и косматият носорог. Експертите твърдят, че от всички изчезнали видове през последните 2,5 милиона години 75 процента са изчезнали за период от 800 години, около 9000 г. пр. н. е.

Ние сме склонни да възприемаме изчезването на видовете като постепенен процес, подобен на продължителното и бавно изчезване на тигъра в Китай, белия носорог в Африка или вълка в западна Европа. Съществуват обаче доказателства, че през плейстоцена изчезването съвсем не е станало постепенно.

При търсене на злато на север от Маунт Кинли (Аляска) бяха открити останки от хиляди животни – мамути, мастодонти, бизони, и други – и от огромен брой изкоренени дървета. Всички те били замръзнали. Въпросните същества не са погинали от естествена смърт. Костите им били огънати, счупени и разчленени. Дърветата пък били на трески. Вероятно са станали жертва на жестока праисторическа катастрофа с невъобразим размах. При това тази катастрофа не е била локална. Останките са открити в пласт замръзнали наноси. Подобни наноси със следи от животни са изкопани в Юкон, при река Коюкук на север и при река Кускокуим, която се влива в Берингово море. Всъщност, такива наноси се откриват навсякъде по арктическите брегове.

Животните погребани в тях, не са единствените загинали същества. На различни нива на 30 и повече метра под повърхността са намерени върхове на стрели от обработен кремък. Явно ловците са загинали заедно с плячката си.

Изследователите, които през 1805 г. слизат на Новосибирските острови, откриват, че почвата е „претъпкана” с кости на слонове и носорози. Ловецът Ляков, дал името си на острова, който изследвал на север от Сибир ( и на 1000 километра навътре от полярния кръг ), открива толкова много останки от мамути, че започва да се чуди дали островът всъщност не е изграден от костите им, споени с лед и камъни.

Подобна е картината и в местата с по-топъл климат. През първите шест месеца от разкопките в Сан Сиро близо до Палерно( Сицилия ) бяха изкопани 20 тона кости на хипопотами. Това не са вкаменелости на възраст милиони години. Костите били толкова скорошни, че ставали за гориво в захарните фабрики на Марсилия. Тези хопопотамски кости, с които са пълни пещерите и скалните разломи в Сицилия, са археологически модел, въпреки, че хипопотамът никога не е обитавал този регион. Там има и кости на лъвове, хиени, мечки и слонове и всички тези животни сякаш са били запокитени в пещерите, за да умрат заедно. Колкото и да е странно, в много от сицилианските обекти се откриват два животински вида – Hippopotamus pentlandi и Palaeoloxodon minadriensis, за които със сигурност се знае, че не са обитавали острова. Но щом не са били местни и щом са оставили костите си там, където са открити, тези животни е трябвало да бъдат пренесени от Малта, Крит, Кипър, Гърция или северна Италия. На самата Малта при разкопки през деветнадесети век бяха открити кости на слонове, големи гущери, гигантски птици, костенурки и големи съсли, които след това изчезнали като вид. Тези скелети са затрупани от огромни каменни блокове и скитници. Счупените и разчленени кости са очевиден признак, че смъртта не е настъпила по естествен път. На друго мястов Малта бе открита скална пукнатина, пълна с останки на слонове, птици и колкото да е странно, акули.

Много подобни находища има и в Англия, Германия, Франция, Италия, Австрия, Хърватия, Полша и бивша Чехословакия. Други са открити в Ливан, Сирия и Средния изток, както и в Русия и континентална Азия. Също в Китай, Австралия и Южна Америка. Разбира се, и в България също има такива, като най-богати находища са тези край селата Хаджидимово и Дорково. Специално имах възможност да проуча лично находището в Дорково.

Село Дорково се намира на 12,5 км източно от Велинград. Разположено е на 800 м надморска височина. Първият който е открил въпросното находище е местният учител Манол Чолев. През 1932 г. негови ученици случайно изкопават край местността Елин кладенец гигантски кости. След това откритие на мястото идват група геолози, които извършват сондажни проучвания. През 1984 г. ст.н.с. Николай Спасов проявява интерес към находището и съвместно с френския си колега проф. Ербер Тома организират българо-френска експедиция, която провежда разкопки през периода 1984 - 86 г (сн.4). През това време кмет на село Дорково е бил Янко Дузов (сн.5). След серия проучвания и изследвания специалистите от двете държави стигат до хипотезата, че животните край Дорково са измрели през плиоцена, т.е. преди 5 млн. години вследствие сухи периоди и проливни дъждове.

Момент от разкопките на Българо-Френската експедиция.

Г-н Янко Дузов на обекта

Преди да продължа обаче, искам да подчертая, че за съжаление, специалистите пренебрегват един много важен факт - това е факторът "време".Илюзия е да се твърди, че през цялата си земна история времето е протичало гладко, равномерно, без сътресения и смущения и със същата скорост, каквато наблюдаваме днес.Факт е, че във Вселената такова понятие "време" не съществува. Въртенето на Земята обаче поражда илюзия, че времето е нещо реално.По тази причина манипулацията с времето е често практикувана сред научните среди чрез мъчителни напъни да се обяснят някои аномалии в развитието на Земята, "жонглирайки" с големи цифри, изкуствено разтеглени геоложки епохи и несигурни методи. Факт е обаче и това, че един мощен метеоритен импакт или голямо небесно тяло като Луната (виж статията ми "Луната - рожба на планетна колизия?") могат сериозно да влияят върху земното въртене и траектория около Слънцето, както и магнитното поле, което да доведе до внезапно изместване на магнитните и географски полюси, причинявайки невъобразим хаос на планетата ни. Като изключим преданията на древните народи за преживени катастрофални събития, земната геоложка летопис го доказва по най-категоричен начин. При такъв хаос как изобщо може да се говори за "време", камо ли за геоложки ери и епохи? За съжаление геолозите и палеонтолозите не обръщат нужното внимание на този важен проблем. Затова техните научни резултати са често погрешни. Това е така, защото те се опитват да вкарват тези резултати в догмата, вместо с помощта на резултатите да разработват нови мисловни модели. И тъй като тук засегнах темата с времето, можем ли да твърдим, че фосилните останки в Дорково са плиоценски? Както признава г-н Николай Спасов, след като се консултирах с него, методът по който са датирани костите (чрез електронен резонанс) е несигурен. Този метод е приложен в една физическа лаборатория във Франция, както и в Института по палеонтология в Мадрид и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Но г-н Спасов твърди също така, че е стигнал до заключението за " плиоценския" характер на костите на базата на фаунистичния комплекс, известен от други находища в Европа и служещи за репер в това отношение.Същото твърди и проф. Тома в едно интервю във в. "Родопска твърдина" от 4.11.1985 г. Доколко това е вярно, трябва да се признае, че научни центрове като Института за изследване на предисторическата епоха и геология при университета в Бордо и Колеж дьо Франс в Париж (където са изследвани костите) днес са част от последните бастиони на най-примитивния дарвинизъм от вида, какъвто той е имал още в средата на XIX век. Второ, сравняването на фосилни находки от България с тези в Европа и света е лишено от всякакъв смисъл. Това е все едно да се сравнят кости на африкански слон от Кения с тези на африкански слон от Нигерия, след като този вид обитава един и същ континент, по едно и също време и почти при едни същи условия. Друг е въпросът дали седиментите в които са погребани праисторическите мастодонти (Anancus arvernensis) в Дорково са плиоценски, след като в други части на Европа подобни кости са открити и в плейстоценски пластове. Има и една друга малка подробност - до неотдавна археолози са открили в Перу, в древния град Тиахуанако изображения на южноамерикански слон Cuverionius и подобно на хипопотам бозайник Toxodon, изсечени върху така наречената " Порта на Слънцето". http://www.atlantisquest.com/prehistcity.html Тези бозайници са смятани от палеонтолозите за плиоценски, но самите изображения сочат, че те са изчезнали преди 12 000 г.! За съжаление палеонтолозите отново пренебрегват този факт, само защото той не пасва на общоприетия научен светоглед. Затова въпросът е - възможно ли е фосилното находище край Дорково да е от същия период, като се има предвид проблемът с факторът "време", който разгледах по - горе? На 24 март 2005г. посетих Дорково със цел да проверя хипотезата на българо-френските специалисти.Бях приет много топло от г-н Дузов, който бе така любезен да ми предостави ценна информация за резултатите от разкопките на българо-френската експедиция.

С г-н Янко Дузов на обекта; с червено -територия на разкопаната от експедицията площ, в синьо - граница на защитената неразкопана площ.

По време на моето пребиваване в Дорково имах възможността да направя подробен оглед на района, както и да взема малко костен материал за анализ (сн.6). За съжаление хипотезите на специалистите се оказаха погрешни. По-надолу излагам аргументи и факти, сочещи, че причината за гибелта на толкова видове животни на едно място е съвсем друга. Първо, след консултация с няколко доценти геолози, получих информация сочеща, че няма данни през плиоцена да е имало сухи периоди. Освен това, сухите периоди не са причина за измирането на цели популации и видове, а само на ограничен брой екземпляри, като засягат само слаби, болни и стари животни. Ако наблюдавате например съвременната фауна от саванен тип, ще видите, че при по - продължителни засушавания цели стада мигрират от едно място на друго, изминавайки огромни разстояния. Освен това днес при подобни климатични промени не се наблюдават масови измирания на цели видове. Така че тази тяхна хипотеза за сухите периоди отпада. Да не забравяме, че в миналото климатът е бил много по-благоприятен от сегашния, все пак тези гиганти като мастодонтите не могат да се задоволяват с оскъдна храна, за да се поддържа такава огромна телесна маса. Освен това кътниците на вида Anancus arvernensis говорят, че те са обитавали гористи местности, като тези в Южна Америка или Индия ( рис.1). Ако са били саванни или степни животни, те би трябвало да имат кътници подобно на мамутите.

Що се касае до поройните дъждове, тази теория също не почива на никакви доказателства. Поройните дъждове само биха разпилели костите из цялата долина, вместо да ги концентрира на едно място ( а костите са наблъскани между скални пукнатини).Освен това голяма част от уж "плиоценските" седименти са щели да бъдат отмити и биха се образували разседи и пукнатини. За 5 милиона години е просто чудно как изобщо не са мръднали? Така че и тази тяхна хипотеза отпада. Решението на загадката е съвсем друго. Опасявам се обаче, че това което ще напиша ще предизвика скептицизъм у повечето ортодоксални палеонтолози, но това сочат фактите, а и съм убеден, че новото поколение палеонтолози ще подкрепят тази моя идея. Първо, костите се намират на съвсем малка дълбочина - 0.40 см. За 5 милиона години над плиоценските седименти би трябвало да лежат плейстоценски, а след това холоценски наслаги. А това значи поне няколко метра дебелина от кватернерни наслаги. И тъй като такива липсват, значи "плиоценските" седименти са всъщност много по-млади, отколкото е прието да се смята. Второ, след внимателен анализ на костите, се натъкнах на следните факти:
1. Вътрешната част на костите, там където е разположен костния мозък, са като полуразтопени! На някои и от външната им страна се наблюдава това.
2. Голяма част от костите и особено тези на мастодонтите, са счупени напречно. Мастодонтите са много тежки и масивни животни и такива фрактури загатват за насилствена смърт, а не в резултат на ерозия.
3. Костите които са разположени най-отгоре не са се фосилизирали добре. Това категорично отхвърля хипотезата, че са били фосилизирани бавно и постепенно на дъното на някое езеро и друга водна среда, в противен случай порите на всички кости от най-долните редове до най- горните биха се запълнили равномерно с пясък и глина, а и най-горните редове биха били най-податливи на ерозия.Значи налице е бърз процес на седиментация, причинен от катастрофално наводнение, при което костите много бързо са били обвити в нужната за тази цел субстанция, необходима за втвърдяването на седиментите. По този начин се и спира достъпът на въздух до костите, а от висока температура се освобождават химични вещества, които действат като свързващ материал (кремъчен цимент).
4. По костите, както и по емайла на бивните на мастодонтите се забелязват малки тъмни петна, които приличат на лишеи. Това са така наречените фукоиди или дендрити. Тяхното образуване се дължи на циркулиращи в пластовете минерални разтвори, и то главно на манганови и железни съединения. Образуват се за кратко време, а не продължително.
5. По костите няма следи от влачене по река.
6. Дорковското находище не е единственото в Европа, подобни масови находища има и в Хаджидимово (България), край Пикерми (Гърция), Велес (Македония), край Полгради (Унгария), Mont Lebelon (Франция) и др.
Всички тези факти говорят само за едно - животните са били изложени на много силно топлинно облъчване и разкъсвани от мощна ударна вълна. А това значи, че катаклизмът който ги е погубил е мощен метеоритен импакт. При импакт са налице всички признаци за изчезване на цели видове, не само у нас, но и в Европа, Азия, двете Америки и част от Африка - гигантски пожари, мощни ветрове, отровни газове в атмосферата, катастрофални наводнения, чудовищни температури и внезапен студ, мощни проливни дъждове и пр. Често пъти това води и до промяна на магнитните и географски полюси, смущения във въртенето на Земята около оста и и промяна на траекторията и около Слънцето. Но такива събития са се разиграли едва преди 13 000 г. , а не преди 5 милиона години. Получава се една по-реална и логична картина подкрепена от твърденията на геолога проф. Мартин Шварцбах (1993 г.): "Съществените отклонения на земната ос пък биха преобразували земния климат.На това се опират още първите съставители на климатични хипотези преди два-три века ( Хук, Хердер и др.).Различното положение на полюсите на въртене лесно би обяснило праисторическия "тропически" климат в нашите ширини или възникването на заледяванията през кватернера".

P. S. Много пъти съм казвал, че ако древните праисторически гиганти са били оцелели, телевизии като "Animal planet" и "National geographic" ще са най-атрактивните! Кой не иска да види на живо мамутите, мастодонтите, саблезъбите котки, гигантските хищни птици, чудовищните мечки Arctodus simus и мн. др.? Трябва да запазим тези видове, които са оцелели днес, защото някои недобросъвестни хора продължават с това темпо да избиват за пари поголовно ценни видове. И тогава внуците и правнуците ще ги гледат вече само на
картинки...И тогава положението ще бъде наистина драматично.
Представям ви един великолепен филм на Нешънъл джиографик за миграциите на дивите животни : http://channel.nationalgeographic.com/channel/great-migrations/

Разгадана тайна тысячелетий!

2010-11-21T09:19:00.000-08:00

Bведение. Разгадана тайна тысячелетий!

Цилиндры Фараона - два загадочных предмета цилиндрической формы в руках некоторых древнеегипетских изваяний. Среди специалистов-египтологов не существует единого мнения о происхождении данных предметов.

В 1976 году в Закавказье Р.Добровольским и В.Ковтуном была обнаружена старинная эзотерическая рукопись под названием "Тайны Жизни и Смерти", в которой содержалась информация о Лунном и Солнечном цилиндрах, изготовленных из цинка и меди с определенным внутренним наполнением. По утверждению неизвестного автора Цилиндры Фараона использовались фараонами и жрецами Древнего Египта для укрепления жизненных сил и общения с богами.

Цилиндры Фараона были воссозданы согласно древнему рецепту и затем в течение многих лет исследовались физиком Владимиром Ковтуном. В этих исследованиях принимали участие медики, физики, египтологи, экстрасенсы и парапсихологи.

Результаты исследований поразили ученых. Оказалось, что Цилиндры Фараона обладают широчайшим спектром благотворного воздействия на организм человека.

В него входят: помощь при сердечно-сосудистых заболеваниях, нейротрофических, гипертонии, болезнях выводящих путей, астме, бессоннице, головных болях а также в качестве средства для снятия стрессов и профилактике атеросклероза. Одна из удивительных особенностей Цилиндров Фараона - улучшение работы практически всех основных систем организма (показатели работы этих систем улучшаются в среднем в 2 - 2.5 раза)

Согласно мнению ряда врачей Цилиндры Фараона представляют собой уникальный, самонастраивающийся на каждого человека, физиотерапевтический прибор, созданный гением древнеегипетских ученых. Их целебные свойства, включающие в себя металлотерапию, гальванотерапию и магнитотерапию позволили врачу-биоэнергетику Т.Мешковой разработать эффективную методику использования Цилиндров. Цилиндры Фараона полезны как взрослым людям так и детям. Они создают в организме человека обстановку, при которой ему гораздо легче справляться со своими бедами. Цилиндры - прекраснее профилактическое средство против ряда болезней. Согласно результатам экспериментов врача Т.Мешковой Цилиндры Фараона защищают от воздействия излучений различной электронной техники: компьютеров, телевизоров, микроволновых печей и т.д.

О Цилиндрах Фараона Российским телевидением снят 4-х часовой документальный фильм "Египет. Испытание тайной". Их исследователем, В.Ковтуном, написана научно-популярная книга "Тайна Цилиндров Фараона". Братислава. "Ариадна". 1999 г.

Цилиндры Фараона запатентованы. Торговые марки "Цилиндры Фараона" и "Cylinders of the Pharaohs" зарегистрированы в 20 странах мира на имя исследователя В.Ковтуна.

следующая страница

“Информативност” на водата и зараждане на живата материя Биорезонансни ефекти

2010-11-21T09:14:00.000-08:00

Водата е основа на живота. За науката все още е загадка как неживата материя се е преобразувала в жива. Необходимо е да се изучават нови свойства на водата, макар че на пръв поглед изглежда, че я познаваме.

През март 2004 г. американска космическа сонда откри “следи” от вода на Марс и сол в пресъхнало езеро. Учените вече могат да допуснат, че може би там е имало или има живот.

На два от спътниците на Сатурн американски космически сонди доказаха наличие на вода.

През юли 2005 г. американският космически апарат “Дийп Импакт” изстреля в кометата Темпел 1 снаряд. При това основният модул се намирал на значително разстояние и провеждал наблюдения за последиците от стълкновението, като анализирал химичния състав и структурата на ядрото на кометата. Резултатите ще помогнат да се оцени вътрешния състав на кометата. Това ще приближи човечеството към разгадаване произхода на Слънчевата система и зараждането на живата материя. Американските учени наблюдавали три участъка, покрити с лед в малка зона на повърхността на ядрото на кометата. По мнение на учените, водата преобразувала се в лед съдържа много примеси. Предполага се, че значително повече лед се съдържа в ядрото. Учените отдавна са достигнали до извода, че кометите са отломки от образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.

Марс
Carlton Allen, Johnson
НАСА

През август 2008 г. космическият апарат „Феникс” по време на своята космическа мисия намери вода на Марс.

„Ние намерихме вода”- удиви се Уйлям Бойтон, един от учените от мисията на космическия апарат „Феникс”.

Учените все повече се убеждават, че наличието на вода на космически обекти е по-скоро правило отколкото изключение. Променя се и парадигмата на общественото мислене към свойствата на водата.

През януари 2009 г. д-р Майкъл Мума от НАСА заяви, че има три области на Марс, които бавно отделят значително количество метан. И трите носят следи от наличие на много наземен лед или течаща вода.

Метановите стълбове в марсианската атмосфера дават доказателство на учените, че вероятно под повърхността на планетата съществуват живи микроби. Според учените няма данни метанът да е донесен на планетата от небесно тяло, например комета. Няма следи, че газът да е продукт на вулканична дейност, за което щеше да говори например наличието на серен диоксид. Според изследователите, ако метанът произлиза от микроби, те вероятно живеят далеч под безжизнената марсианска повърхност - на дълбочина, където е достатъчно топло, за да съществува втечнена вода.

Залез, Луна, наблюдавана от Северния
полюс на Земята, 2009

НАСА съобщи на 14 ноември 2009 г., че „значително количество” замръзнала вода е открита на Луната. Пробата е установила наличието на вода в постоянно засенчен лунен кратер. „Откритието отваря нова глава в разбирането ни за Луната”, съобщават още учените от американската космическа агенция. Новите данни бяха получени, след като НАСА изпрати две космически совалки, които се разбиха в лунната повърхност през октомври, 2009 г., в опит за откриването на вода. Преди това учените подкрепяха теорията, че освен възможността за съществуването на лед в дъното на кратерите, Луната е абсолютно суха.

Извън фактите нека да погледнем на откритието от позиция на биофизиката. Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 км. Всъщност това научно постижение обръща парадигмата за наличието на вода в Слънчевата система. И Луната, и Земята са практически на еднакво разстояние от Слънцето. Откритието на американските учени ще ни помогне да оценим по-добре факторите, които са способствали за зараждане на живата материя. (д-р Игнатов, 2009)

Може би така изглежда светът на друга планета,
Петрахиля (Петрахелиос), Тетевен, България,
фото Александър Игнатов

През 2001 г. учени от научноизследователския център IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провели експеримент, близък до условията на младата Слънчева система.

Смес от различни вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) били охладени до 10° К ( –263,16° С ).

Сместа била облъчвана с ултравиолетова светлина с тази дължина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който се е образувала Слънчевата система. Образували се органични молекули. В тази смес били открити самоорганизиращи се структури с размери 10 µm. Те по форма са мехурчета, които напомнят клетки.

Слабата червена звезда Глийзе 581, около която обикаля планетата Глийзе 581 C e на разстояние от нас 20,5 светлинни години. Учените Юдри и Мейор от Женевската обсерватория посочват, че температурата на планетата позволява да има вода в течна форма и да бъде убежище на живот.

„Ние оценяваме температурата на тази „Супер Земя” между 0 и 40 ° С и водата може да бъде течна”, посочва Юдри, водещ автор на научнания доклад за резултатите от изследването. Нещо повече, радиусът на Глийзе 581 C е само 1,5 пъти по-голям от земния. Моделите позволяват да се прецени, че тя има скалиста структура с океани.”

Делфрос от Университета в Гренобъл допълва: ”Течната вода е критично условие за съществуване на живота, такъв какъвто го познаваме ние.”

Обсерваториите търсят следи от газове като метан, което може да означава наличието на хлорофил, пигменти като при земните растения и това да има съществена роля за фотосинтезата.

По мое мнение е абсолютно възможно „биокомпютърът” вода със своята „памет” и вещества с помощта на природните „сили” да създаде „жива” вода и в тази вода живи клетки върху планетата Глийзе 581 C.

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета (Игнатов, 1998). В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца. Втората графика показва резултатите от първата международна програма „Памет” на водата от 2001 и 2002 г.

Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани (д-р Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” (д-р Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода.

Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µm в диаметър. Микоплазата е също с размери 0,1 µm. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µm не се различават от тези на останалите клетки.

Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µm / 1,1 µm / 203 Å (Зенин, 2002).

Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода им стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции. Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий.

Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-мaлко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.

Уникален принос при изследванията с вода, която съдържа деутерий има Мосин от Русия. www.o8ode.ru/article/oleg/

Още по темата ... http://www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/water_memory.html

д-р Игнат Игнатов - биофизик
2006г. София, България

Има ли памет водата ?

2010-11-20T09:33:00.000-08:00

Интересни материали и открития представя тук биофизикът д-р Игнат Игнатов:

Академична справка на д-р Игнат Игнатов

Д-р Игнат Игнатов е роден на 1 януари 1963 г. в гр. Тетевен. През 1976 г. описва явление, при което малки отвърстия действат като оптични лещи. През 1989 г. завършва физика в Софийския университет “Климент Охридски”. От същата година започва професионално да работи в областта на медицинската биофизика. От 1996 г. е създател и собственик на Научноизследователски център по медицинска биофизика (НИЦМБ). Съавтор е на изследване за биолечение на очни заболявания. Консултант офталмолог е доц. д.м.н. Парашкева Цанева. Съавтор е на изследване за дистанционна регистрация а биофизични полета. Основа на тези изследвания са методите, разработени от проф. д.ф.н. Антон Антонов. Автор е на десет книги. Научните анализи са публикувани в книгата “Медицинска биофизика – биофизични полета на човека” от Игнат Игнатов, Антон Антонов и Татяна Гълъбова. Авторският екип и Стоян Стоянов през 2003 г. са наградени със световна награда по алтернативна медицина и биофизика – Швейцарски приз 2003 г. Председател на комисията е д-р. Тео Лохер и призът е с № 36. Номинацията за Швейцарски приз 2003 е дадена от проф. д.ф.н. Алекс Шнайдер, президент на Базелския конгрес за духовно лечение.

НИЦМБ получава наградата:

“Като признание за вашите биофизични изследвания, които доказват, че нехарактерна форма на енергията може да бъде прехвърляна от един човек на друг. Физическите измервания на различни биотерапевти показват, че техните лечителски способности могат да бъдат количествено характеризирани”.

През същата година д-р Игнат Игнатов получава световна награда по алтернативна медицина и биофизика “Приз на Вернадски 2003”. Председател на комисията е проф. д.м.н. Яков Галперин. Призът се дава “За изключителни достижения и новаторски работи в областта на енергоинформацините науки”. Игнат Игнатов е носител и на “Диплом за изключителен принос в развитието на народната медицина на Русия”. И двете награди са също с № 36. Програмата и представянето на резултатите на НИЦМБ в Русия са организирани от проф. д.б.н. Александър Дубров.

Д-р Игнат Игнатов е награден с Приза на Чижевски 2005. Наградата е присъдена за постижения в областта на изобретяването и използването на средства в сферата на алтернативната медицина. Игнатов получил тази награда за биорезонансни изследвания, публикувани в книгата му “Енергийна биомедицина”.

Името на д-р Игнат Игнатов е включено в библиографичния център на Кембриджкия университет.

Ръководителят на НИЦМБ е консултант на Националния център за обществено здраве (НЦОЗ).

Д-р Игнат Игнатов е представител на България на Международната агенция на изявените лечители. Тя е с президент д-р Харалд Визендангер (Германия). Представлявал е в България проект EUHEALS за научни изследвания на лечители с президент д-р Визендангер.

Д-р Игнат Игнатов участва в работата на конгреси и има публикации в Германия, Швейцария, Русия, САЩ, Чехия и др.

Оценка за работата на първия в света носител и на трите приза е получена и от САЩ.
Нанси Коленда (САЩ): Center for Frontier Sciences

„Книгата “Медицинска биофизика –биофизични полета на човека” е във фокуса на изявените монографии в Центъра за гранични науки, Филаделфия”.

Д-р Игнат Игнатов владее руски, френски и английски език.

Д-р Игнат Игнатов е член на следните международни академии:

Международна пси академия (Чехия)
Международна академия за иновационни технологии и интелектуално развитие (Русия)
Европейска академия за естествени науки (Германия) - http://www.eanw.de/

Д-р Игнат Игнатов e лауреат на почетен Медал на Ханеман 2007, Европейска академия за естествени науки (Германия)

Д-р Игнат Игнатов съвместно с проф. дфн Марин Маринов са лауреати на Медал на Кох 2008, Европейска академия за естествени науки (Германия).

http://www.o8ode.ru/

http://www.o8ode.ru/article/learn/life/minwater.htm

http://www.o8ode.ru/article/learn/life/str_says.htm

1 част

2 част

3 част

4 част

ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ДРЕВНОСТТА – в търсене на липсващата брънка

2010-11-15T10:31:00.000-08:00

Един от най – интересните аспекти на мистериите в историята е самото съществуване на тези мистерии, върху които да си блъскаме главите.

Защо историята е пълна с толкова много аномалии и загадки ? Вярно е, че цялостното ни обучение и възпитание са ни подготвили да приемаме подобни несъответствия спокойно, но ако погледнем нещата от друга гледна точка, просто не се връзват. Знаем историята на Америка, Европа, Рим и Гърция, при това забележително подробно – макар че е отпреди три хилядолетия – както познаваме собствения си живот. И ако не я знаехме, щяхме да го приемем като нещо странно и неприемливо. Но когато погледнем доста назад в историята, още преди Вавилон, Шумер и Египет, перспективата почва да се размива. Възможните обяснения са следните: 1) нашите идеи и убеждения за начина, по който се е случила историята, влизат в конфликт с истината; 2) всички страдаме от колективна амнензия по неизвестни причини.

Относително доскоро нямахме ни най-малка представа за корените на нашата цивилизация. Не знаехме кой е изобретил колелото, замеделието, писмеността, градовете или което и да било друго нещо от всекидневието ни. И което е още по-интересно, по някакви чудновати, напълно неясни причини, почти никой не е искал и да знае за тези неща; дори историците са предпочитали да оставят руините на човешката история да лежат заровени под пясъците на пустинята. Подобно отношение изглежда точно толкова странно, колкото и самите мистерии.

Никога не вреди да се върнеш обратно към началото и да прегледаш повторно всичко, което си мислиш, че знаеш, за да провериш кои всъщност са „ реалните факти”.

Нека сега се върнем назад и да разгледаме сцената на ранната човешка еволюция – така, както ни я описва науката. Нашите предшественици се озовали в свят, пълен с природни чудеса. Изправили са се срещу предизвикателствата, които природата им предлагала – всяко едно от тях касаело непосредственото им оцеляване.

В самото начало не разполагали с никакви оръдия на труда и оръжия, така, че се борели с трудностите с рогата напред, както правят животните. Това е в най – общи линии картината от далечното ни минало – картина, която е добре да не забравяме.
Днес знаем точно как са живели хората през каменната епоха, защото много племена по света и досега живеят, както са го правили през последните 500 години – племена, които ние сме изучили много подробно и задълбочено.

Но през последната ледникова епоха всичко претърпява драстични промени. Най-неочаквано няколко племена избират съвсем нов начин на живот. Изоставят битието си на номади, установяват се на едно място и започват да отглеждат определени култури и да опитомяват някои видове животни. За тези първи стъпки по посока на цивилизацията има предостатъчно описания, но никой не си е направил труда да ги анализира на по-дълбоко ниво.

Какво ги е принудило да се променят така внезапно ? Отговорът на този въпрос е далеч по-труден, отколкото сме си мислели. Първият проблем се натрапва от само себе си. Хората от палеолита не са консумирали зърнени култури, а те стоят в основата на земеделието и са базисна храна за цивилизацията. Трапезата на първобитните хора се е състояла от крехко диво месо и пресни диви зеленчуци и плодове.

Най- общо казано, еволюционното несъответствие се крие в липсата на връзка между характеристиката на храната, консумирана след началото на „ земеделската революция „ преди около 10 000 години и близо двата милиона години история на нашия вид като първобитни ловци. Съвременните ядивни тревни семена са могли да бъдат на разположение на преобладаващата част от човечеството едва след съответното им култивиране, най вече заради ограниченото им географско разпостранение. Следователно човешкият геном е най- добре адаптиран към онези храни, които са били на разположения на хората в предземеделската епоха. И този извод ни изправя пред енигма, която е точно толкова трудна за разгадаване, колкото на Голямата пирамида.

Как и защо нашите предшественици са извършили този скок ? И щом като опитът им с дивите семена се е равнявал почти на нула, как са знаели начините на отглеждането им или дори дали се ядат? Ако загърбим тези умозаключения, трябва да отбележим, че към внезапната поява на шумерската и на египетската цивилизация зърнените култури вече са били напълно усвоени, което изизсква изключително висока степен на познания и опит с растенията, както и достатъчно време.

Ако някой от вас разполага с известен опит в земеделието или селското стопанство, не може да не знае, че дивите култури са напълно различни от култивираните хибриди. Неоспорим е фактът, че първобитните ловци не са имали абсолютно никакъв опит в култивирането на растенията и опитомяването на животните, така че със сигурност е изминало много повече време от точката нула до напредналия стадий на прогреса, отколкото историците се опитват да ни внушат.

Не можем да не се запитаме откъде са дошли тези познания? Как така човекът от каменната епоха внезапно е придобил необходимите умения за култивирането на растенията и за опитомяването на животните, при това до такава степен, че да го върши с ефективността, която ни е известна? В египетските и шумерските рисунки откриваме чистокръвни кучета, например хрътки – как са успели така бързо от вълци да се превърнат в кучета?

Обичайните отговори се усложняват преди всичко от следните аспекти на човешкия прогрес: 1) изключително бавният напредък на човечеството през каменната епоха и 2) внезапното създаване и усъвършенстване на нови оръдия на труда, нови храни, както и нови форми на социално устройство, за които няма никакъв прецедент.

Ако първите хора са консумирали диви семена и са експериментирали с хибридизация на растенията продължителен период от време, еволюирайки през очевидни стадии на своето развитие, то несъмнено бихме разбрали този процес. Но как да тълкуваме сценария в периода от каменната епоха до Голямата пирамида в Гиза ?

Култивирането на растенията е сложна наука. Известно ни е, че е практикувана в Шумер и Египет, както и от древните израилтяни. Ако някой се съмнява в това твърдение, нека се замисли по въпроса, че днес ние отглеждаме същите житни култури, които са отглеждали и хората в древността. Фактът е повече от странен и затова заслужава задълбочен анализ. Съществуват стотици други възможни диви растения, които също биха могли да бъдат култивирани. Защо обаче не сме разработили други семена от други видове растения през последните 3000 години ?

Как е възможно хората, едва излезли от каменната епоха, с оскъдните познания, които тогава са притежавали, да изберат най-добрите семена за култивиране ? И което е по-интересното, те не само, че разрешили всички гореизброени сложни проблеми, но и доста бързичко се досетили как да правят вторичните продукти от тези житни култури. Шумерите са правели хляб и бира още преди 5000 години, въпреки, че техните най-близки предшественици – според антрополозите, разбира се, - не са знаели абсолютно нищо за това и си живеели, събирайки диви растения и ловувайки дивеч из горите. Сякаш на някакъв етап са получили точни указания от някого, който е знаел всичко за земеделието. Но този някой не биха могли да бъдат предците им, защото, според традиционната наука, тези предци са били обикновени първобитни ловци.

Възстановката на тези светкавични преходи е неимоверно трудна, особено след като е придружена от радикални промени във всеки друг аспект на човешкия живот. Как и защо хора, които не са познавали друго, освен номадския начин на живот и егалитарната социална структура, успяват толкова бързо и така драстично да се променят ? Какво ги е накарало да започнат да строят градове и да създават прецизно стратифицирани цивилизации, когато не са имали никаква представа от подобни неща ? Къде са предвестниците на въпросния прогрес ?

Човешките същества познават единствено постъпателната еволюция на формите, прехода от нещо просто към нещо сложно – а не от едната страна кирпичени покриви на вкопани в земята къщурки, а от другата – едромащабна архитектура, използваща мегалитни каменни късове и сложна инженерна мисъл, изискваща истинско майсторство.

Такива междинни стадии на развитие обаче липсват. Шумерските плочи с клинописно писмо обрисуват доста сложни иригационни системи, интензивно селско стопанство, пекари и пивоварни. Приемаме всички тези неща за даденост, но никой не си прави труда да постави под въпрос изводите, които се подразбират. Приемаме за даденост, че техните предци са усвоили своите земеделски умения в продължение на хилядолетия – и точно това може да се очаква, ако разсъждаваме логично. Но случаят изобщо не е такъв.

Най – първите и най-примитивните експерименти в областта на земеделието, документирано от археолозите, са се случили в Йермо и Йерихон. Тогава те са били малки, скромни селца, отглеждащи шепа прости земеделски култури, но хората продължавали все така да ловуват и да събират диви растения,така че не биха могли да се определят като същински земеделци. Проблемът е, че между тях , от една страна, и Шумер и Египет – от друга, не съществува абсолютно никаква междинна фаза. В същия ред на мисли няма малки зикурати и малки пирамиди, нито каквато и да било друга прогресия, доказваща, че занаятчиите от каменната ера внезапно са се сдобили с умението да ваят сложни статуи и каменни плочи.

Ортодоксалните теории разчитат все повече и повече на „ официалното” становище на властите, отколкото на добре аргументираните и добре документирани факти. Достигнали сме до кризисен етап в областта на антропологията, историята и археологията, защото обичайните им тези са неспособни да дадат отговор на все по- нарастващия брой аномалии. Обясненията им са плоски и съшити с бели конци, а баластът им става толкова голям, че вече всеки момент ще се сгромолясат под собствената си тежест. Късчетата информация, които предлагат, въобще не са в състояние да съвпаднат така, че да образуват едно смислено цяло.

Преди няколко години, докато изнася лекция в един университет, бележития палеоантрополог Луис Лийки е запитан от студент за „ липсващата брънка” в еволюцията. Той отговаря: „ Липсващата брънка е не само една – липсващите брънки са стотици ! „

Този факт е още по-актуален за културната еволюция. Докато не открием тези липсващи брънки, ние ще продължим да приличаме на болни от амнезия, още дълго опитващи се да намерят някакъв смисъл както в модерния си живот, така и в своята колективна история.

Уилт Харт, английски журналист